Дебатът за Шенген: как дезинформацията стимулира евроскептицизма

Като част от дейностите на BROD, изследователи от SNSPA (Румъния) и NTCenter (България) проучиха как дебатът за Шенген в двете страни е повлиян от дезинформация и стимулира евроскептичните нагласи.

В това изследване се разглежда влиянието на медийната дезинформация относно забавеното присъединяване на Румъния и България към Шенгенското пространство върху обществените нагласи към Европейския съюз (ЕС), като се подчертава нейната роля за засилване на евроскептицизма. Шенгенското пространство, което е от основно значение за европейската интеграция, дава възможност за свободно движение чрез премахване на граничния контрол. Въпреки че се присъединиха към ЕС през 2007 г., пълната интеграция на Румъния и България в Шенген остана в застой, като частичното присъединяване (премахване на контрола по въздушните граници) беше одобрено на 31 март 2024 г., а пълното присъединяване влезе в сила от 1 януари 2025 г. По време на дебата политическите и техническите опасения, напоследък допълнително утежнени от фактори като границата на Румъния с Украйна, превърнаха този въпрос в основна мишена за подвеждащи разкази.

Това изследване използва експериментални модели с представителни онлайн панели в Румъния (N=895) и България (N=912), за да проучи как излагането на дезинформация в основните, алтернативните и социалните медии влияе върху нагласите към ЕС.

Констатациите разкриват, че дезинформацията засилва евроскептицизма и в двете държави, като се наблюдават значителни разлики. В Румъния този ефект е последователен при всички видове медии, докато в България основните медии оказват по-силно влияние, което отразява по-високото доверие в традиционните медии. Забележително е, че нито възприеманото значение на Шенген, нито политическата идеология смекчават тези ефекти.

Това проучване подчертава силата на дезинформацията да формира възприятията за ЕС, особено в оспорвани контексти като присъединяването към Шенген. То потвърждава предишни констатации, че негативните медийни разкази засилват настроенията срещу ЕС, и за първи път показва, че специфичната за ЕС дезинформация засилва евроскептицизма. Политиците, журналистите и медийните регулатори трябва да се справят с дезинформацията с помощта на съобразени с контекста стратегии във всички медии, а не само в социалните платформи. Проверяващите факти и лидерите трябва да се съсредоточат върху прозрачната комуникация, за да възстановят общественото доверие.

Понастоящем проучването е в процес на разглеждане за публикуване. Подробности ще бъдат предоставени след публикуването на документа.