Дигитални наративи, публични дискусии и риск от дезинформация: анализ на чувствителни теми през 2024 г.

Четири проучвания, проведени от румънски изследователи в рамките на дейностите по проекта BROD, използват перспектива, основана на данни, за да покажат как четири чувствителни теми (изменението на климата, COVID-19 и ваксинацията, присъединяването на Румъния към Шенген и румънското малцинство в Украйна) са резонирали в цифровото пространство на Румъния през 2024 г., като идентифицират ключови участници, водещи наративи и по-широк контекст, който оказва влияние върху цялостния обществен дебат.

Всяка от темите следва свой собствен ритъм, с променлива видимост, свързана по-скоро с важни събития, отколкото с устойчив обществен интерес.

Изменението на климата остана второстепенен проблем, който достигна връхната си точка по време на международни политически дискусии и екстремни метеорологични събития. Макар че темата доминира в основните медии и институции, темата за проблемите, свързани с климатичните промени, беше по-скоро обусловена от конкретни поводи, отколкото да е постоянно присъстваща. Влиянието на споменаванията в интернет значително надхвърля дискусиите във Facebook.

Дебатът за COVID-19 и ваксинацията, макар и да присъства, загуби спешността си от предишните години. Разговорът до голяма степен беше подновен от външни събития - като договора на Джо Байдън за COVID-19 или делото на Pfizer срещу Румъния заради поръчките за ваксини. Алтернативните наративи, влиянието на религиозни гласове в социалните медии и конспиративните гледни точки изиграха значителна роля, засилвайки скептицизма по отношение на ваксинирането.

Темата за румънското малцинство в Украйна има ограничено присъствие, което се проявява главно по време на политически натоварени събития, като протестите за културните права и забраната за влизане в Украйна на лидера на АУР Джордже Симион. Интересът към темата е подхранван от популистки и националистически дискурси.

И накрая, присъединяването към Шенген беше доминираща тема в онлайн дебатите, обусловена от политическите решения, свързани с частичното, а след това и с пълното присъединяване на Румъния към зоната. Този въпрос намери дълбок отзвук поради своите икономически последици и последици за мобилността. Ролята на Австрия в забавянето на пълното присъединяване остана основна причина за недоволство, докато дискусиите подчертаваха мястото на Румъния в ЕС.

По всички теми онлайн дебатите останаха реактивни, като достигаха своя връх в отговор на новините, но трудно поддържаха постоянна ангажираност. Ролята на Фейсбук беше да засили алтернативните и популистки наративи по темите, докато традиционните медии водеха по-широко обществено обсъждане.

Анализът на данните бе извършен с помощта на автоматичен анализ на съдържанието чрез специализиран инструмент за наблюдение на онлайн разговори (NewsVibe), който систематично проследява споменаванията от влиятелни уеб и Facebook източници в Румъния през 2024 г., като анализира над 30 000 обобщени споменавания. Този метод позволи да се направи количествена и качествена оценка на въздействието на онлайн дискусиите чрез оценка на параметри като брой споменавания и очаквано въздействие, класифициране на споменаванията според вида на източника (новинарска уеб страница спрямо Facebook), идентифициране на основните субекти, споменати в контекста на анализираните теми, и предоставяне на информация за това как всяка тема се е развила във времето. Освен това алгоритъм за категоризация, базиран на изкуствен интелект, бяха идентифицирани и доминиращите контексти, които оформят проблемите - като управление, политика, околна среда и т.н., а други елементи на настроения и рамкиране бяха изведени от емотикони, хаштагове и регионалното разпределение на споменаванията. Този всеобхватен подход осигури задълбочено разбиране на онлайн дискусията по тези теми, като разкри ключови теми, изявени гласове и по-широки социални и политически фактори, влияещи върху обществените нагласи в Румъния.