Изкривена реалност: дезинформация по общественозначими теми в българското онлайн пространство

Русия засилва хибридната си война в Европа, използвайки икономическите, институционалните и обществените уязвимости на България като инструменти за манипулиране на информацията и за кампании за намеса, целящи да отслабят националната сигурност и да дестабилизират демократичното управление. Настоящият доклад представя резултатите от проучване на Центъра за изследване на демокрацията в рамките на Българо-румънската обсерватория за дигитални медии (Bulgarian-Romanian Observatory of Digital Media, BROD).  Изследването нализира разпространението на прокремълски дезинформационни наративи в българските онлайн медии и Telegram канали през 2024 г, като се фокусира върху три ключови общественозначими теми: 1) българските етнически малцинства в Украйна, 2) Европейската зелена сделка (ЕЗС) и климатичните промени, както и 3) COVID-19 пандемия и ваксинацията като цяло. 

За извличане на метаданни за подвеждащи статии, разпространени в онлайн новинарски издания, изследователите са използвали инструмента за медиен мониторинг и анализ Sensika, който индексира каталог от над 8000 българоезични уебсайта. Анализът обхваща обема на статиите, основните източници, често споменаваните лица и организации, както и други ключови показатели. Събраните статии са допълнително категоризирани по методология на Центъра за изследване на демокрацията, която разпределя 178 от най-популярните онлайн издания в три основни групи: критични към Кремъл, “балансиращи” и прокремълски източници.  Освен това са наблюдавани 33 “уебсайта-гъби”, известни с това, че разпространяват повтарящо се и подвеждащо съдържание.

Анализът на Telegram се основава на програмни методи като Telethon, който позволява взаимодействие с приложния програмен интерфейс (API) на Telegram. Анализирани са  публично достъпните постове на български език въз основа на обем, взаимодействия (реакции и гледания) и най-влиятелните канали. Десетте най-популярни канала на Telegram бяха допълнително проучени за подвеждаща информация и наративи, произхождащи от Кремъл.

Резултатите на проучването показват, че и двата вида дигитални пространства остават уязвими към чуждестранна намеса и манипулиране на информацията от страната на Русия. По-специално, Telegram играе ролята на “ехо стая” при разпространението на антизападни и разнообразни конспиративни наративи.

Най-обсъжданата от изследваните теми (56 000 статии) за 2024 e COVID-19 и ваксините, основно доминирана от мейнстрийм източници, но и използвана от прокремълски и сензационни издания. Дезинформационните наративи се фокусират върху опасностите от ваксините, контрола върху населението и световни конспирации, включително твърдения за 5G и “наночипове”. Telegram играе ключова роля за засилване на антиваксърската реторика, като прокремълските и конспиративните канали разпространяват неверни твърдения в безпрецедентен мащаб (над 15 000 публикации, над 14 милиона гледания).

Европейската зелена сделка и климатичните промени е втората най-обсъждана тема (40 000 статии), като значителен принос имат мейнстрийм, експертните и агрегиращите източници. Дезинформационни кампании насочват вниманието към климатичните политики, като водещите наративи представят Зелената сделка като инструмент за икономическо разрушение. Прокремълските издания, като Pogled Info, разпространяват руски държавни послания, включително конспиративни теории, свързващи действията в областта на климата с глобалистичния контрол на елитите. Постове в Telegram твърдят, че климатичният дневен ред на ЕС е фасада за социален контрол, често свързан с по-широки антизападни послания.

Темата за българското малцинство в Украйна получава ограничено медийно внимание (4% от всички събрани статии). Отразяването е доминирано от “балансиращи” и “уебсайтове-гъби”, които засилват подвеждащото съдържание. Прокремълски актьори разпространяват неверни твърдения за преследване на етнически българи от страна на Украйна, често цитирайки контролирани от Русия държавни източници. Дискусиите в Telegram са силно повлияни от прокремълските канали, укрепвайки антиукраинската реторика.

Изследването подчертава спешната необходимост от координиран отговор с участието на множество заинтересовани страни за противодействие на зловредното влияние в информационното пространство на България. Сред приоритетите са ефективното прилагане на законодателни мерки като Акта за цифровите услуги и по-строг регулаторен надзор върху прокремълските медии. От съществено значение са и по-систематичните усилия за повишаване на медийната и дигитална грамотност сред обществото, което може да се осъществи чрез ефективното сътрудничество между институциите и гражданското общество. С оглед на споменатите фактори, подход, който  въвлича цялото общество е от критично значение за укрепване на устойчивостта на България срещу дезинформацията и за запазване на нейния демократичен интегритет.

пълен отчет: BROD_CSD.pdf