Какво се случи във Фейсбук преди избори 2026 в България: Анализ на наративите 13 –19 април 2026

Резюме

Четвъртата седмица от мониторинга на парламентарните избори в България през 2026 г. беше последната от кампанията преди вота в неделя, 19 април 2026 г. Публично достъпните данни показват, че отразяването през тази седмица беше доминирано от наратива „СПАСИТЕЛ срещу МАФИЯ“, който рамкира изборите, представяйки „Прогресивна България“ на Румен Радев като мащабна сила, способна да демонтира „пленената“ държава. Дигиталният дискурс показва дълбока криза на авторитетите, използвайки твърдения за „системно саботиране“ на изборния процес и обвинения в цензура на алгоритмите на Meta, които подкопават доверието в националните и глобалните институции. Геополитическите разломи бяха сведени до екзистенциални противопоставяния Изток–Запад, често чрез използване на международни паралели – като изборната загуба на Виктор Орбан в Унгария с цел мобилизиране на разпокъсания електорат. Тези наративи се разпространяваха бързо чрез заблуди, като анекдоти за личности и споделяния на база идентичност, създадени да притъпят рационалната преценка и да подтикнат към незабавна дигитална активност.

ОСНОВНИ НАРАТИВНИ КЛЪСТЕРИ

Активността във Фейсбук за периода 13–19 април 2026 г. разкрива дискурс, характеризиращ се с висока структурна нестабилност и дълбока криза на авторитета.

1. „Системен саботаж“ и институционален колапс

Този наратив се фокусира върху пълната ерозия на доверието в националните институции и изборния процес.

• Изборна волатилност: Публикациите често подчертават, че България се насочва към осмите си парламентарни избори за пет години, представяйки това като „спирала“ или „политическа въртележка“, което се тълкува като признак за системен провал.
• Институционален захват: Държавни органи като прокуратурата и министерството на вътрешните работи (МВР) се представят като „бухалки“ или инструменти на „мафията“, използвани за извършване на „държавен преврат“ срещу реформаторите.
• Измами и саботаж: Твърдения за „купени гласове“, „саботаж на машините и ала-бала“ и „фалшифицирани протоколи“ се използват, за да се внуши, че демократичният процес е манипулиран или незаконно блокиран. Един конкретен наратив твърди, че МВР извършва „безпрецедентен тормоз“ над членове на изборните комисии.
• Разочарование на избирателите: Наблюдава се повтарящ се акцент върху апатията на избирателите, с твърдения, че 4 милиона граждани „стоят вкъщи“, защото вярват, че „всички са еднакви“ и гласът им няма значение.

2. Спасител срещу мафия: възходът на контраелита

Този клъстер акцентира върху организирани антисистемни действащи лица, представяни като единствената сила, способна да „счупи модела“.

• Румен Радев и „Прогресивна България“: Доминиращ наратив в множество източници представя президента (или негова въображаема партия) като набиращ „колосална“ и „нечувана“ подкрепа, като някои публикации твърдят, че ще спечели абсолютно мнозинство от 134 места, за да „ликвидира задкулисния модел КОЙ“.
• Алтернативни гласове: Партии като „Величие“ и „Меч“ се открояват като органични, народни движения, борещи се срещу „платени участници“ и „държавни репресии“.
• Морално лидерство: Тези участници са рамкирани чрез логиката на „морален вакуум“ (IWH-6), като са описвани като „автентични лидери“, чиито думи „те хващат за гърлото“, в контраст със „селски тарикати“ и „политически марионетки“, които в момента са на власт.

3. Суверенитетът и геополитическата криза

Този наратив свежда сложни политически въпроси до екзистенциални метафори, свързани с националната идентичност и суверенитета.

• Дихотомия Изток–Запад: Изборите се представят като решаващ момент за избор между „Европа/НАТО“ и „Русия/Изтока“. Част от съдържанието описва администрацията на ЕС като „диктатура на Сорос“ или „колониална администрация“ и призовава българите „да покажат характер“ пред Брюксел.
• Екзистенциални заплахи: Недоволства се свързват с войната в Украйна и приемането на еврото, представяни като решения, взети „без да се пита народът“, които ще доведат до „унищожението на нацията“ или „бедност за нашите деца“.
• Исторически паралели: Участниците използват 150-годишнината от Априлското въстание, за да мобилизират избирателите, сравнявайки настоящата политическа борба с историческото освобождение от „робство“.

4. Фрагментиран консенсус и политика на идентичността

Дискурсът е силно разделен по демографски и социално-политически линии.

• Елит срещу народ: Съдържанието последователно противопоставя „работещите бедни“ или „пенсионерите“ на „градския либерален елит“ (саркастични етикети като „умнокрасивите“) и „държавните хрантутници“ на „държавната хранилка“.
• Етническо и регионално разделение: „Ромският вот“ в конкретни квартали (напр. в Пазарджик, или в Пловдив - Столипиново) често се откроява, за да се противопоставят „информирани“ граждани на „контролирани/купени“ групи, което засилва скептицизма и поляризацията.
• Поколенчески разломи: Някои наративи противопоставят „Gen Z“ или „младите хора“ на по-възрастните поколения, обвинявайки младите, че са слабо информирани за историята на корупцията в страната.

5. Заблуди с висока възприемчивост и дигитална активност

В съответствие с предходните седмици, данните показват силна зависимост от реторични структури, които трудно се разпознават като изразяващи пристрастия.

• Анекдоти за доказателства: Аргументите за политически промени или недоверие към институциите често се изграждат върху лични истории — като загубената надежда на една майка, бизнесът с асансьори на приятел или случаи на „преследване от луксозни джипове“, които функционират като „лесно възприемани заблуди“, без рационални доказателства.
• Спешност и мобилизация: Публикациите използват главни букви, сирени (🚨) и спешни призиви за действие („ГЛАСУВАЙ СЕГА“, „ПРЕДИ ДА Е СТАНАЛО КЪСНО“), за да превърнат дигиталните нагласи в реални действия.
• Споделяне, базирано на идентичност: Съдържанието е създадено така, че да позволява на потребителите да изразят политическата си идентичност (напр. „Гласувах за по-силна България“), а не да информира, което улеснява бързото разпространение на силно поляризирани или манипулирани данни.

6. Геополитически и регионални динамики

Наборът от данни разглежда геополитиката предимно (но не изключително) чрез бинарната рамка „Изток срещу Запад“, като използва международни събития (особено войната в Украйна и изборите в Унгария), за да представи вътрешнополитическите избори в България като екзистенциални кризи на суверенитета. В съответствие с методологията IWH-FABLE, тези наблюдения са групирани в следните наративи:

а) Дихотомията „Изток срещу Запад“ и суверенитетът
Дискурсът е силно рамкиран като избор между европейска/натовска интеграция и руско/кремълско влияние.

• Проруска рамка: Определени източници описват текущото управление като „колониална администрация“ или „васали“ на „чужди господари“ (Брюксел/САЩ). Противниците на еврото и НАТО се представят като „патриоти“, борещи се срещу „крепостническа система“, наложена от Запада.
• Антируска/проевропейска рамка: От друга страна, Румен Радев често е определян като „човек на Москва“ или „проруски политик“, чиято победа би означавала успех за Кремъл. Видни обществени личности и политици призовават избирателите да отхвърлят „опитите България да бъде тласната към Русия на Владимир Путин“ и да изберат „европейския път“.
• Реторично опростяване: Сложни геополитически зависимости се свеждат до прости метафори като „свобода и хляб“ срещу „крепостничество и глад“ или „васална роля“ срещу „достойнство“.

б) Наративът „Унгарското огледало“
Развитието в Унгария, по-специално възходът на Петер Мадяр и изборната загуба на Виктор Орбан, служи като централен архетип за българските избори.

• Прототипът „Спасител“: Румен Радев се представя като „българският Петер Мадяр“ - антисистемна фигура, способна да постигне „съкрушителна победа“ срещу статуквото.
• Суверенистки реализъм: В този наратив се цитира позицията на Мадяр, че ще „продължи да разговаря с Путин“, тъй като географията и енергийната зависимост не могат да бъдат променени - „реалистична“ рамка, използвана за оправдаване на сходни позиции в България.

в) Контрол върху институциите от глобални елити
Доминиращ наратив представя международните структури като „скрити господари“, саботиращи българския суверенитет.

• „Сорос“ и НПО: Политически опоненти (по-специално ПП–ДБ) често са дискредитирани като „НПО-та на Сорос“ или „марионетки“ на глобалистки елити.
• Намеса на ЕС: Европейската комисия е обвинявана в „нагла и брутална намеса“ във вътрешните работи, с твърдения, че открито подкрепя опозиционни партии, за да дестабилизира „лидери, залагащи на националния суверенитет“.
• Обвинения в цензура: Глобални технологични платформи като Мета са обвинявани, че „заглушават гласа“ на хората дни преди изборите, представяйки модерацията на съдържание като геополитически инструмент за манипулиране на вота.

г) Екзистенциална сигурност и война
Наративите свързват вътрешната стабилност с външните военни конфликти, създавайки усещане за непосредствена заплаха.

• Украйна и отбраната: Подчертава се ролята на България като „надежден партньор в НАТО“ и „стратегически играч в Черно море“, като партньорството с Киев се свързва с развитието на националната отбранителна инфраструктура.
• Близък изток и лишаване от права: „Ситуацията в Близкия изток“ се посочва като причина хиляди българи в страни като Израел, Иран и Саудитска Арабия да не могат да гласуват, представяйки геополитическите конфликти като пряка пречка за демократичните права.
• Апокалиптични прогнози: Прогнозни „новини“ за края на април 2026 г. твърдят за морска блокада на САЩ в Ормузкия проток и провалени преговори между САЩ и Иран, свързвайки тези глобални кризи с предстояща „разтърсваща криза“ за българската икономика и инфлацията.

д) Геополитическо лицемерие (IWH-5)
Наративите подчертават възприемани противоречия в международните позиции на лидерите.

• Поведенческо лицемерие: Критиците изтъкват, че докато някои лидери публично заявяват „антикорупционни“ позиции, те включват в листите си фигури, санкционирани по „Магнитски“ или „проруски символи“.
• Фасадата на „неутралитет“: Русия и Китай се представят като „дистанцирани“ или „обективни“ наблюдатели на „продължителната криза“ в България, докато вътрешното управление е обвинявано, че прави „PR посещения в Украйна“ и „тайно“ предоставя летища за американски военни операции.

7. Повтарящи се модели на манипулация

а) Логически заблуди с висока възприемчивост (убеждаване чрез заобикаляне на рационалното)
Тези техники имат голяма тежест в рамката (+0.3), тъй като емпирично са трудни за разпознаване като пристрастни от аудиторията.

• Разкази и анекдоти: Сложните политически избори се свеждат до разбираеми, емоционални истории. Примерите включват загубената надежда на майката в есе с духовен характер, личното свидетелство на гражданин в Лондон, критикуващ избирателите в България, или „социалния експеримент“ с инфлуенсъра Киро Брейка, целящ да докаже „органична“ подкрепа на митинг.
• Реторично заобикаляне чрез екзистенциални метафори: Сложни политически теми като влизането в еврозоната или фискалната стабилност се опростяват чрез метафори като „робство“, „хладилник“ или „удавяне в море от свободни гласове“. Тази техника заменя експертния анализ с апели към „здравия разум“, твърдейки, че „истината е проста“ или „всички знаят“.
• Фалшива причинност и „хлъзгав наклон“: Свързват се несвързани събития, за да се създаде усещане за неизбежна катастрофа. Например, повреда на камион на магистрала се представя като „координиран държавен преврат“ от политически активисти. По сходен начин негласуването се представя като пряк път към „жестоко робство“ или „геноцид“.

б) Заблуда с ниска възприемчивост (мобилизация чрез поляризация)
Тези тактики често предизвикват скептицизъм у неутралната аудитория (с отрицателна тежест -0.2), но са силно ефективни за консолидиране на радикализирано „ядро“.

• Ad hominem и анималистични метафори: Опонентите често се дискредитират чрез обидни прякори като „Шиши“, „прасета“, „тикви“, „пудели“ или „селски тарикати“. В един случай ръководството на прокуратурата дори е наречено „истинска тоалетна“.
• Екстремно морално етикетиране: Различните политически избори не се представят като несъгласие, а като „предателство към държавата“ или „геноцид“. Създава се несигурност, като се засилва подтикът за споделяне, базирано на идентифициране.

в) Експлоатация на „кризата на авторитета“
Тези техники използват ерозията на доверието в националните институции, за да внушат пълен системен колапс.

• Наративи за институционален саботаж: Доверието в изборния процес се подкопава чрез изтъкване (или фабрикуване) на технически проблеми. Публикации твърдят, че ЦИК и РИК са „съучастници в измама“ въз основа на процедурни „нередности“. Някои действащи лица призовават последователите си да „принудят“ службите за сигурност да работят или внушават, че прокуратурата е „бухалка“, използвана за защита на „купувачите на гласове“.
• Рамки на цензура и мъченичество: Опозиционни групи твърдят, че са „систематично заглушавани“ или цензурирани. Например, партия „Величие“ използва премахнат YouTube линк като доказателство за държавна репресия, а инфлуенсърът Киро Брейка представя правни финансови запори като политически атаки от страна на мафията.

г) Дигитална активност и вирусна логика
Тези техники са насочени към превръщане на дигиталните нагласи в незабавно поведение с висока емоционална интензивност.

• Сигнали за спешност (Q35): Използването на „🚨“, „‼️“ и главни букви създава усещане за непосредствена заплаха. Фрази като „СЕГА“, „ПРЕДИ ДА Е СТАНАЛО КЪСНО“ или „ШОК“ заобикалят „втората мисъл“ на потребителите.
• Експлоатиране на уязвимост (Q37, Q61): Оплакванията се свързват със защитата на деца и възрастни хора. Например се твърди, че „проруски“ завой ще остави децата в „бедност“ или че „местни феодали“ ще отнемат децата на тези, които не гласуват „правилно“.
• Споделяне, базирано на идентичност (Q46): Съдържанието е създадено така, че да позволява на потребителите да изразят политическата си идентичност (напр. „Аз съм от нулевото поколение“, „Аз съм патриот“), вместо да информира, което улеснява бързото му разпространение в платформи с висока активност, независимо от неговата достоверност.

Какво разгледахме и как

Като се има предвид, че нашият изследователски екип има достъп до Meta Content Library за научни цели, анализирахме публични публикации във Facebook, които активно обсъждат българските избори в рамките на една седмица. Търсенето беше филтрирано по съдържание на български език, изтегляем публичен набор от данни, период (13-19 април) и по една ключова дума: „избори“. Полученият набор от данни за този период включва 1700 уникални и почистени публикации.

Използвайки нашата собствена аналитична рамка, кодирахме тези публикации, за да оценим както мащаба, така и потенциалната вреда от наративите и да ги класифицираме в отделни категории, включително глобалната геополитика, регионални/локални въпроси и силно персонализирани емоционални истории. Целта е да предоставим общ преглед на информационната среда.

В рамките на тези категории идентифицирахме често срещани манипулативни техники и логически заблуди, като специално се фокусирахме върху „лесно възприемчиви заблуди“ – похвати, които са създадени така, че да бъдат по-трудни за разпознаване като отразяващи пристрастия от средностатистическия читател.

За да поддържаме най-високи етични стандарти, нашето изследване не посочва частни лица и използва анонимизирани примери. Анализът е насочен към общи реторични модели и тенденции в разпространението, а не към идентифициране или посочване на отделни потребители в социалните мрежи.

Начало на формуляра

Връзки между местния и националния анализ на наратива: 13 – 19 април 2026 г.

В дигиталния набор от данни за периода 13–19 април 2026 г. локалните и регионалните наративи функционират като микро-доказателства за по-широки национални кризи. Съгласно методологията IWH-FABLE тези наративи често се кодират под Q61 (насочване към селски/недостатъчно обезпечени групи) и Q2 (демографски контраст), като служат за свързване на конкретни регионални проблеми с национални теми като завладяване на държавата, системен саботаж и възхода на „Спасителя“.

А. Местният „феодализъм“ като отражение на националната „мафия“

Доминиращ регионален наратив представя провинциите – особено Родопите и Кърджали – като „вилаети“, управлявани от „местни феодали“ и „дерибеи“.

Наративът: Политически фигури като Тодор Батков – младши и Мартин Карбовски описват тези региони като напълно контролирани от „феодали“ от ГЕРБ и ДПС, които използват бедността, за да контролират вота.

Връзка с националните наративи: Този регионален „феодализъм“ директно се свързва с националния наратив за „Модела КОЙ“ (Борисов–Пеевски). Локалното потисничество (напр. „модерно робство“ в Розино) се представя като фундаменталния слой на националната „мафиотска“ система, която „завладява“ цялата държава.

Б. Регионални фронтове на „системния саботаж“
Конкретни местни инциденти се използват като „доказателства“, че националният изборен процес е саботиран (FABLE-1).

Горещи точки на измами: Наборът от данни откроява село Великденче (Кърджали) за „нечовешки бързо гласуване“ и село Солище (Кърджали) за арест на кмет, замесен в схема за купуване на гласове. Във Варна съобщения за разбита мрежа със задържани 200 000 евро се използват за валидиране на наратива за манипулирана система.

Връзка с националните наративи: Тези локални арести не се представят като изолирани престъпления, а като доказателство за аферата „Костинброд 2“ или координиран „държавен преврат“ срещу честни избори, което засилва националната криза на авторитета.

В. Административна „невидимост“ и принуда
В по-малките населени места административните промени се представят като форма на „скрита“ принуда.

Случаят Лом: В Лом се появява наратив за „тиха“ промяна на местата за гласуване на секции 19 и 20. Това се представя като умишлен опит за лишаване от глас на възрастни избиратели, които биха отишли „по навик“ на грешното място.

Връзка с националните наративи: Това се обвързва с наратива за „системен саботаж“, внушавайки, че местните администрации са съучастници в национално усилие за потискане на „реалния“ вот на хората.

Г. Метриката „фабрика и пазар“ за инерция
Контраелитни участници използват регионални индустриални и търговски центрове, за да заявят национален мандат на „Спасителя“.

Наративът: Партия „Меч“ твърди, че „изборът на народа“ в Стара Загора във фабриката „Арсенал“ (Казанлък) и на пазара в Чирпан е „категоричен“. Така и „Възраждане“ изтъква своите „успехи“ в Пазарджик като доказателство за ефективността си.

Връзка с националните наративи: Тези регионални анекдоти функционират като заблуди с висока възприемчивост (Q39). Те заобикалят националните социологически данни, предоставяйки „разумен“ аргумент, че дадена партия е надигаща се, органична сила, способна да „счупи модела“ (CHF, IWH-2).

Д. Инфраструктурата като регионален суверенитет
Във Варна и Ямбол местните инфраструктурни обещания се рамкират през призмата на националното достойнство и суверенитет.

Наративът: Кандидати от „Възраждане“ и „Прогресивна България“ се фокусират върху регионални проекти като Аспаруховия мост (Варна), АМ „Хемус“ и АМ „Черно море“, както и върху почистването на местни зони като Бакаджика (Ямбол).

Връзка с националните наративи: Тези теми се свързват с наратива за суверенитет и геополитическа криза. Неуспехът за реализиране на тези проекти се приписва на национални „васали“ или „колониални администрации“ в София, които поставят чуждите интереси над местните нужди като „хляб и пътища“.

Таблица 1 – Връзки между местните и националните наративи

Дигитални вълни: Как се разпространяват историите във Фейсбук

Разпространението на дигиталните наративи, установено в нашия анализ на наличното съдържание през седмицата 13–19 април 2026 г. във Facebook, се характеризира с високоскоростно предаване чрез комбинация от институционален обхват и алгоритмична експлоатация. Според методологията IWH-FABLE тези „дигитални вълни“ се разпространяват чрез четири основни тематични клъстера:

1. Институции срещу инфлуенсъри

Данните показват, че наративите се движат през два различни, но припокриващи се слоя на авторитет.

Основни институционални разпространители: Големи национални медии като БТА, БНР, Би Ти Ви и НОВА служат като основни канали за информация за изборния ден и за избирателната активност. Те осигуряват „базовото“ покритие, използвайки утвърдената си репутация, за да доминират публичните платформи с висок трафик.

Инфлуенсърски ядра на контраелита: Личности с голямо влияние като Мартин Карбовски, Слави Трифонов, Киро Брейка са алтернативни информационни центрове. Те често постигат висока ангажираност, представяйки се като източници на „истината“, която „основните“ медии уж игнорират, например правейки „социални експерименти“ за посещаемостта на митинги или чрез „скандали“, свързани с държавни институции.

2. Алгоритмични тригери и примамки за ангажираност

За да се максимизира разпространението, съдържанието често използва специфични технически и визуални тригери – ключове, които задействат аудиторията, създадени да активират алгоритъма на Facebook и да заобиколят скептицизма.

Тагове за ангажираност: Множество публикации използват специално тагове като „@followers“ и „@top fans“, за да задействат директни съобщения към своята аудитория.

Визуална спешност: Разпространението се подпомага от визуални елементи (Q57), включително широко използване на емоджита със сирени (🚨), алармени символи (‼️) и главни букви в заглавията. Тези сигнали често се свързват с твърдения за „системен саботаж“ или „преврати“, за да предизвикат защитна „пауза за второ обмисляне“ у потребителите.

Откриваеми котви: Използването на големи блокове от координирани хаштагове (напр. #Избори2026, #РуменРадев, #България) интегрира отделните публикации в по-широки, лесни за търсене потоци от съдържание, улеснявайки „ефекта на вълната“ в платформата.

3. Споделяне, базирано на идентичност, и убедителна дифузия

В съответствие с индикатора FABLE-3 (правдоподобност), голяма част от разпространението се задвижва от желанието на потребителите да изразят своята идентичност.

Наративът за морален избор: Съдържанието често се представя не като фактологичен отчет, а като тест за характер. Примери включват публикации, твърдящи, че „патриотите“ трябва да искат нови избори или че „честните хора“ трябва да подкрепят конкретни контраелитни кандидати.

Първенство в анекдотите: Заблуди с висока податливост, като лични истории за разочарование (напр. майка, загубила надежда) или исторически паралели (напр. Априлското въстание), се използват за създаване на емоционален резонанс, който статистически надделява над доказателствата и насърчава потребителите да „споделят“ въз основа на личните си ценности.

4. Обвързване с актуалния новинарски поток

Данните показват, че наративите достигат максимална скорост, като се прикачат към събития с висок емоционален заряд в националния и геополитическия новинарски поток.

„Унгарското огледало“: Дискусиите около загубата на Виктор Орбан на изборите от Петер Мадяр действат като мощен катализатор. Участниците превръщат международната новина във вътрешна с тезата за „възможност за действие“ и предстоящ „исторически обрат“, който може да се случи и в България, .

Експлоатация на кризи: Локализирани инциденти, като технически проблеми с машините за гласуване в отделни градове (напр. Варна или Стара Загора) незабавно се свързват с национални наративи за „системен саботаж“, което води до разпространението им като доказателство за манипулиран институционален процес.

5. Насочване към действие

Дигиталните „вълни“ систематично се насочват към превръщане на онлайн настроенията в офлайн поведение или в продължаваща дигитална активност.

Директни призиви: Публикациите често завършват с изрични призиви за действие: „СПОДЕЛИ“, „ГЛЕДАЙ НА ЖИВО“ или „ИЗЛЕЗ И ГЛАСУВАЙ“.

Запазване на обхвата: Представители с голяма аудитория като Мартин Карбовски и Би Нюз използват техниката „подробности в коментарите“, за да публикуват линкове или спорни данни, за да заобиколят ограничаването на обхвата от платформата и поддържат „вълната“ активна в рамките на Facebook.

Сравнение по седмици  

Заключение и какво предстои

Ограничения на анализа

Важно е да се има предвид, че този доклад се базира на „моментна снимка“ от една седмица (13–19 април 2026 г.) и разглежда само публично достъпно съдържание във Facebook. Въпреки че методологията обхваща както основния публичен дискурс, така и по-радикализирани нагласи, тя не включва частни комуникации или тенденции в криптирани приложения за съобщения и други социални мрежи. Освен това, тъй като анализът е върху отделни публикации, резултатите отразяват конкретен момент от един динамичен политически период. Накрая, макар рамката на анализа да е стриктна, част от параметрите са съобразени специално с българския културен и езиков контекст и могат да се различават при прилагане в други държави.

Какво предстои

Екипът ни планира да публикува финален доклад следващата седмица, който ще обобщи изборния цикъл и ще проследи по-дългосрочните промени в наративите. След това ще направим сравнителен анализ между по-широк кръг политически участници, за да установим кои комуникационни подходи най-ефективно превръщат онлайн нагласите в реални действия. Паралелно разработваме обучителни материали и работилници, базирани на нашите карти на наративи и логически заблуди. Целта им е да помогнат на граждани и преподаватели да разпознават трудните за улавяне манипулации в реално време, като се премине отвъд понятието „фалшиви новини“ към по-дълбоко разбиране на реторичните механизми, които подкопават доверието в демокрацията.

Бъдете информирани и се включете

Каним ви да се абонирате за актуалните ни седмични анализи, в които ще продължим да анализираме дигиталната среда преди и след парламентарните и президентските избори през 2026 г. Вашата гледна точка е важна за нашата работа — ако имате обратна връзка по този анализ или смятате, че определени местни наративи или участници заслужават по-задълбочено внимание, изпратете ни своите предложения и въпроси. Това са малки, но важни стъпки към по-информирано и устойчиво обществено пространство.

Свържете се с нас: brod@gate-ai.eu

Абонирайте се за: BROD Newsletter