Какво се случва във Фейсбук преди „Парламентарни избори 2026“ в България: Анализ на наративите (6–12 април 2026 г.)

Резюме

Третата седмица от наблюдението на изборния цикъл в България през 2026 г. показва критично засилване на динамиката на наративите, като се наблюдава преход от абстрактни геополитически заплахи към състояние на активно огледално отразяване и институционална война. Информационната среда е достигнала почти максимално ниво на насищане с манипулации, като рамката IWH-FABLE отчита „Високи“ (2) стойности в 10 от 11 анализирани измерения. Рязкото нарастване на кризата на авторитета (IWH-3) се обуславя от това, че президентската институция квалифицира служебното правителство като „практически нелегитимно“, както и от представянето на работата му като „пленяване“ на демократичния процес.

ОСНОВНИ НАРАТИВНИ КЛЪСТЕРИ

1. „Унгарското огледало“ (геополитическо огледално отразяване)
Този клъстер използва фабрикувани или изкривени данни от изборите в Унгария, за да създаде усещане за неизбежна инерция в полза на антисистемните сили в България. Основните разпространители на тези наративи твърдят, че партията „Тиса“ на Петер Мадяр е „помела“ управляващите. В България се използва този външен „успешен пример“, за да задейства активността (FABLE-2) сред местните избиратели чрез внушението „следващата седмица е наш ред“.

2. „Отвлечената конституция“ и институционалният саботаж
Този наратив е припознат от Румен Радев и е усилен от инфлуенсъри с голям обхват като Мартин Карбовски. Мониторингът на дезинформацията, воден от министерството на външните работи, е представен като инструмент за „профилактично“ открадване на изборите. „Мълчанието на експертите“ (Q42) е използвано, за да се твърди, че официалните искания за помощ от ЕС всъщност са прикрита „кампания срещу изборите“, целяща прилагането на „румънски сценарий“ за анулиране на резултатите.

3. Репресия срещу интегритет (акциите на МВР)
Специализираните полицейски операции срещу купуването на гласове се превръщат в основна точка на напрежение. Про-реформаторските профили представят тези акции като гаранция за честност („държавата няма да отстъпи“), докато опозиционни актьори ги определят като „политически тормоз“ и „предизборни репресии“, насочени към заглушаване на конкретни партии.

ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ И РЕГИОНАЛНИ ДИНАМИКИ

Геополитическо огледално отразяване: Освен Унгария, актьори използват Джей Ди Ванс и Доналд Тръмп като идеологически „огледала“, за да валидират местни суверенистки твърдения, представяйки визитите на Ванс в Европа като предизвикателство към „бюрократите в Брюксел“.

Завладяната държава (регионално измерение): В различни региони дезинформацията по конкретни теми е засилена. В Пловдив полицейски конфискации на над 88 000 EUR се използват, за да се твърди, че държавата е „димна завеса“ за олигарси, докато в Ямбол и Белица доклади сочат, че уязвими избиратели са принуждавани чрез заплахи за загуба на програми за „топъл обяд“ или достъп до дърва за огрев.

Мобилизация на диаспората: Българските общности в Чикаго и Лондон са таргетирани чрез наративи за институционално отмъщение, като диаспорни хъбове настояват за „Чуждестранен район“ и представят местните си победи като поражение за „угоднически настроените местни“ и „протежетата на статуквото“.

ПОВТАРЯЩИ СЕ МАНИПУЛАТИВНИ МОДЕЛИ

Наборът от данни разкрива системна зависимост от логически заблуди с високо влияние, които емпирично са по-трудни за разпознаване от гражданите.

Представителни анекдоти (Q39): Емоционални истории, като тази за овчаря „Бай Рибан“ или лични прекъсвания на електрозахранването в студиа, се използват като доказателство за цялостен системен срив.

Аналитично заобикаляне (Q44): Сложни процеси като коалиционно формиране и фискална политика се свеждат до екзистенциални метафори като „вампири“ и „чудовища“, за да се блокира рационалният анализ.

Апели към здравия разум (Q40): Използват се фрази като „всички знаят“ или „очевидно е“, за да се представят спекулативни теории за „тайна вътрешна социология“ като безспорен факт.

Алгоритмични усилватели: Продължава употребата на ГЛАВНИ БУКВИ (CAPS LOCK), сирени (🚨) и тагове като „@everyone“ или „@followers“, за да се увеличи изкуствено обхватът в платформи с висок трафик.

Какво и как изследвахме

Като се има предвид, че нашият изследователски екип има достъп до Meta Content Library за научни цели, разгледахме публични публикации във Facebook, които активно обсъждат българските избори в рамките на една седмица. Търсенето беше филтрирано по следните критерии: съдържание на български език от публичен набор от данни, период (6–12 април) и ключова дума: „избори“. Полученият набор от данни за този период съдържа 830 уникални и почистени единици.

Използвайки нашата собствена аналитична рамка, кодирахме тези публикации, за да оценим както мащаба, така и потенциалното ниво на вреда на наративите, както и да ги класифицираме в отделни категории, включително глобална геополитика, регионални и локални теми и силно персонализирани емоционални истории. Целта ни беше да предоставим общ преглед на информационния пейзаж в това специфично дигитално пространство.

В рамките на тези категории идентифицирахме често срещани манипулативни тактики и логически заблуди, като специално търсихме техники с „висока податливост“, които са емпирично проектирани да бъдат по-трудни за разпознаване като пристрастни от средностатистическия читател.

За да поддържаме най-високи етични стандарти, нашето изследване не назовава частни лица и използва анонимизирани примери за илюстриране на резултатите. Анализът ни е насочен към широките реторични модели и тенденции в разпространението, а не към открояване или идентифициране на отделни потребители в социалните мрежи.

Основните сюжетни линии в емисията: Анализ на изборния цикъл: 6–12 април 2026 г.

По време на анализирания период за Седмица 3 (6–12 април 2026 г.) дискурсът се измества от абстрактните геополитически страхове от предходната седмица към активно институционално противопоставяне и използване на външни политически събития като предсказателни „огледала“ за предстоящия вот на 19 април.

1. „Унгарското огледало“ и фабрикацията на инерция

Най-широко разпространената история за седмицата използва фалшиви, подвеждащи или изкривени данни от изборите в Унгария, за да създаде усещане за неизбежна промяна в България.

• Възходът на Тиса: Определени среди твърдят, че партията „Тиса“ на Петер Мадяр е „помела“ Виктор Орбан в съкрушително поражение, като дори използват неверни статистики (напр. твърдението, че 29% от гласовете се равняват на 132 места), за да активират активността (FABLE-2) сред българските избиратели.

• Геополитическо подравняване: Тази победа се представя като „победа за Европа“ и предупреждение, че проруски „проксита“ като Орбан (а по подразбиране и Румен Радев) губят своите мандати.

• Участие на САЩ: Фигури като Джей Ди Ванс се използват като идеологически валидатори, като посещението му в Будапеща се представя като предизвикателство към „бюрократите в Брюксел“, които се намесват в националния суверенитет.

2. Институционална война и „отвлечената конституция“

Доминиращ вътрешнополитически наратив се фокусира върху директен конфликт между президентството и служебното правителство относно легитимността на изборния процес.

• Създаването на „Прогресивна България“: Президентът Румен Радев официално предприема стъпки към основаването на нова партия – „Прогресивна България“, като представя държавата като бързо губеща своя суверенитет в полза на „олигархичен модел“ и „външни господари“.

• „Отвличане“ на изборите: Радев и неговите поддръжници характеризират искането на правителството за мониторинг от ЕС върху хибридни атаки като „брутален опит за открадване на изборите“ и прилагане на „румънски сценарий“, при който резултатите се анулират систематично.

• Нелегитимност на служебното правителство: Служебният кабинет, ръководен от Андрей Гюров, е определян като „практически нелегитимен“, докато административните мерки се отхвърлят като „медиен шум“, създаден от „платени инфлуенсъри“.

3. Институционален саботаж и метанаративът за „цензурата“

Определени актьори засилват наративите срещу механизмите за държавен контрол, съсредоточавайки се конкретно върху мониторинга на дезинформацията.

• „Цензорът“ Христо Грозев: Включването на разследващия журналист Христо Грозев в звено към Министерството на външните работи (МВнР) се представя като „интелектуална диктатура“ и „шамар в лицето“ на българите.

• Капанът „Мълчание на експертите“ (Q42): Инфлуенсъри твърдят, че „официалните експерти крият истината“ за външното влияние и че Актът за цифровите услуги (DSA) на ЕС е „машина за цензура“, предназначена да премахва „автентични“ национални позиции.

4. Репресия срещу интегритет: акциите на МВР

Специализираните полицейски операции срещу купуването на гласове се превръщат в ключова точка на сблъсък между противоположни наративи.

• Системен саботаж: Про-реформаторски настроените подчертават изземването на 88 720 евро в раници в Пловдив като доказателство, че „завладяната държава“ се демонтира.

• Политически тормоз: От друга страна, опозиционни групи (по-специално ДПС и ГЕРБ) представят същите акции като „предизборни репресии“ и „с полицейски натиск“, насочени към сплашване на партийни активисти в региони като Кърджали и Сапарева баня.

• Експлоатация на уязвимите: Появяват се сведения за „цинични“ методи за влияние върху вота, включително заплахи за отнемане на програми за „топъл обяд“ или достъп до дърва за огрев в замяна на подкрепа.

5. Геополитически екзистенциализъм и „войната на Епстийн“

Геополитическите заплахи се използват за създаване на крайна обществена тревожност и оправдаване на вътрешнополитически действия.

• Ултиматумът към Иран: Надграждайки наратива за „тайната нота“ от предходната седмица, определени среди акцентират върху предполагаем ултиматум на САЩ и Израел към Иран, твърдейки, че предстоящ ядрен удар може да „унищожи цяла цивилизация“.

• Корупцията „Боташ“: Газовата сделка с Турция се представя като „социално престъпление“ и „заробващ договор“, който източва по 1 милион лева дневно от българския бюджет.

• Духовни и литературни архетипи: За да се запълни създаден „аналитичен вакуум“, някои използват прогнози с карти таро и литературни архетипи като „Бай Ганьо“, за да обяснят политическата криза като неизбежна национална съдба.

Дигитални вълни: Как се разпространяват историите във Facebook

Разпространението на основните наративи във Facebook през Седмица 3 (6–12 април) от изборния цикъл в България през 2026 г. се характеризира със сложното взаимодействие между инфлуенсъри с голям обхват, координирано алгоритмично ангажиране и стратегическо използване на информационни празнини в рамките на регионални и нишови „силози“.

Въз основа на рамката IWH-FABLE и наблюдението на Седмица 3 (6–12 април 2026 г.), следният анализ описва „дигиталните вълни“ – механичните и психологическите механизми, чрез които наративите постигат вирусна скорост и институционален отзвук във Facebook.

1. FABLE-4: Механика на вирусното разпространение

Наборът от данни показва, че „вероятността за разпространение“ (FABLE-4) се задвижва от сложна комбинация от алгоритмична манипулация и привличащ формат, създаден да заобикаля стандартните филтри за съдържание.

• Привличащи визуални елементи и форматиране (Q57): Най-разпространяваните истории последователно използват техники за „спиране на скролирането“, включително заглавия с ГЛАВНИ БУКВИ (CAPS LOCK), повтарящи се емоджита като сирени (🚨), бомби (💣) и огън (🔥), както и драматична пунктуация (?!?), за да сигнализират извънредна ситуация.

• Алгоритмични цикли на ангажираност (Q56): За да се наложи видимост в потребителските емисии, разпространяващите тази информация използват тагове като „@everyone“ (@всички) или „@followers“. Освен това се използва тактиката „линк в първия коментар“, за да се максимизира обхватът чрез задържане на потребителите в рамките на платформата, вместо незабавно да бъдат пренасочвани към външни сайтове.

• Координирано използване на хаштагове (Q38): Наративите се разпространяват между различни групи чрез плътни блокове от координирани хаштагове, като #избори2026, #ПрогресивнаБългария и #КупенВот, които действат като дигитална свързваща тъкан, позволяваща на локални истории да се включват в национални „вълни“.

2. Централизирана структура за разпространение на съдържание

Наративите не се разпространяват равномерно; те преминават от дигитални мегафони към специализирани „силози“.

• Централни мегафони: Инфлуенсъри с голям обхват като Слави Трифонов, Мартин Карбовски и Страхил Ангелов инициират основните „вълни“, като преформулират институционални събития като екзистенциални кризи.

• „Унгарското огледало“ като вълна: Специфична „вълна“, наблюдавана тази седмица, включва използването на фабрикувани данни от Унгария. Чрез твърдения, че партията „Тиса“ на Петер Мадяр е нанесла „съкрушително поражение“ на управляващите, разпространяващите тези наративи създават „вълна на неизбежност“, казвайки на българските избиратели: „Следващата седмица е наш ред!“. Това превръща енергията от външния новинарски поток във вътрешна активност (FABLE-2).

3. Когнитивен заряд: защо „вълните“ се задържат

„Достоверността“ на тези вълни (FABLE-3) не е обвързана с фактическа точност, а с използването на логически заблуди с висока податливост, които емпирично са по-трудни за разпознаване като пристрастни от аудиторията.
• Представителни анекдоти (Q39): Емоционални истории с човешки фокус, като тази за овчаря „Бай Рибан“ или за „90 000 EUR в раници“ в Пловдив, се разпространяват значително по-широко от институционалните доклади, защото предоставят разбираема „истина“, която надделява над статистическите доказателства.
• Капанът „Мълчание на експертите“ (Q42): Много истории се разпространяват чрез твърдението, че „официалните експерти крият истината“ относно предстоящи военни заплахи или „тайни записи“ на световни лидери. Това създава вакуум на авторитет, който се запълва от „алтернативни“ носители на истина, като допълнително засилва Моралния/интелектуален вакуум (IWH-6).

4. Споделяне, базирано на идентичност (Q46)

Ключов двигател на дигиталните вълни е, че потребителите споделят съдържание като форма на изразяване на идентичност, а не като средство за разпространение на информация.

• Споделянето на публикация за „национално предателство“ или „Унгарското огледало“ функционира като публично заявление, че потребителят е „патриот“ или „търсач на истината“, противопоставящ се на „завладяната държава“.
• Това превръща потребителя в активен възел в разпространението на наратива, пренасяйки го от политически страници към частни социални кръгове и семейни групи, където институционалното доверие е най-ниско.

5. Регионално умножение на наративите: локализиране на „вълните“

Някои национални наративи се срещат по-често в определени региони. Изчислихме, че разпространението им е 1.5 повече в определени местни общности. Така националните наративи се локализират, за да експлоатират хиперлокални уязвимости.

• Наративите за „завладяно правосъдие“ се разпространяват към Видин и Пловдив, където се свързват с конкретни местни събития като пътно строителство или полицейски акции.
• В Ямбол и Белица националните „вълни“ на Кризата на авторитета се проявяват като непосредствени заплахи за загуба на програми за „топъл обяд“ или достъп до дърва за огрев, което гарантира, че наративът за провала на държавата има осезаем, физически ефект върху живота на най-уязвимите избиратели.

СРАВНЕНИЕ ПО СЕДМИЦИ (С1 срещу С2 срещу С3)

Заключителна бележка и какво предстои

Ограничения на анализа

Важно е да се отбележи, че този доклад се основава на едноседмичен „снимков“ набор от данни (6–12 април 2026 г.) и се фокусира изключително върху публично достъпно съдържание във Facebook. Макар че методологията обхваща както масовия дискурс, така и радикализирани нагласи, тя не отчита частни взаимодействия или тенденции, протичащи в криптирани приложения за съобщения или други социални платформи. Освен това, тъй като единицата на анализ са отделни публикации в социалните мрежи, резултатите отразяват конкретен момент във времето в рамките на силно динамичен политически цикъл. Накрая, въпреки че аналитичната рамка е стриктна, някои тегла са калибрирани специално за българския културен и езиков контекст и могат да варират при прилагане в други национални среди.

Какво предстои

Нашият екип наблюдава целия изборен период, за да идентифицира дългосрочни промени в динамиката на наративите и допълнителни моментни усилвания с наближаването на изборния ден. Ще проведем сравнителен анализ върху по-широк кръг политически актьори, за да определим кои конкретни рамки са най-ефективни при превръщането на дигиталните нагласи в реални действия извън онлайн средата. Освен това сме в процес на разработване на образователни материали и работилници, базирани на нашите карти на наративи и логически заблуди, както и на нашата онтология на когнитивните атаки. Тези инструменти са предназначени да помогнат на граждани и преподаватели да разпознават в реално време „трудността на разпознаване“ (Detection Difficulty), като пренасочват фокуса от идентифицирането на „фалшиви новини“ към разбирането на дълбоките реторични структури, които подкопават доверието в демокрацията.

Бъдете информирани и се включете

Каним ви да се абонирате за нашите седмични актуализации, докато продължаваме да анализираме дигиталната среда в навечерието на изборите през 2026 г. Вашата гледна точка е изключително важна за нашето изследване; ако имате обратна връзка относно този анализ или ако има конкретни локални наративи или актьори, които според вас изискват по-задълбочено внимание, моля, изпратете вашите предложения и въпроси.

Това са първите малки стъпки към изграждането на по-устойчива и информирана обществена среда.

Свържете се с нас на: brod@gate-ai.eu
Абонирайте се за: BROD Newsletter