България на 34 място, а Румъния на 31-во място в Индекса на медийната грамотност през 2026 г.

България заема 34-то място, а Румъния на 31-во място сред 41 държави в Европа в изданието на Индекса за медийна грамотност за 2026 г., публикуван от Институт „Отворено общество – София“.

С резултат от 32 точки от възможни 100, България и Румъния попадат в четвъртия, предпоследен клъстер – група от държави с ниска устойчивост към дезинформация, която включва още съседните Гърция, Сърбия и Турция, както и Украйна, Молдова и Кипър.

Макар да бележи минимално подобрение спрямо 2023 г. (когато заемаше 35-о място с 31 точки), България се класира последна в ЕС и остава сред страните с най-висока степен на риск от негативните влияния на дезинформацията и фалшивите новини. Останалите съседи на България - Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания, Косово, както и Грузия са още по-надолу в класацията, попадайки в последния пети клъстер. Ниската позиция на България се дължи на системни дефицити в ключови области, които измерват способността на обществото да се справя с манипулирана информация. Страната продължава да изпитва затруднения заради ниските нива на медийна свобода, незадоволителните резултати в образованието (базирани на изследванията PISA) и критично ниското доверие между хората в обществото. Тези фактори правят българското общество особено податливо на масираните кампании на когнитивна война и пропаганда, свързани с геополитическото напрежение и войната на Русия срещу Украйна.

При разглеждане на отделните индикатори се вижда, че България се представя най-добре по участие във висшето образование, където е между Белгия, Словения и Великобритания. 

Румъния също отбелязва подобрение спрямо предишния индекс. Интересно е, че както в Сърбия, в Румъния мнозинството от хората избягват новините, а в същото време страните са класирани доста ниско. 

Индексът за 2026 г. отбелязва конвергенция между страните с най-високи резултати. Дания, Финландия, Ирландия и Нидерландия са си осигурили първото място с еднакъв резултат от 71 точки. Макар Финландия традиционно самостоятелно да заема лидерската позиция от създаването на индекса през 2017 г. насам, данните от тази година показват, че няколко други европейски държави успешно са заличили разликата и са се изравнили с нея на върха, като тази година резултатът на Дания е дори малко по-висок. Тези страни от „Клъстер 1“ са най-устойчивите към дезинформация държави, които притежават комбинация от висококачествено образование, свободни медии и дълбоко вкоренено междуличностно доверие.

Резултатите подчертават тревожното „разделение между Изтока и Запада“, което остава определяща характеристика на нивата на уязвимост към дезинформация в Европа. Клъстерите с най-високи резултати са доминирани почти изцяло от страни от Северозападна Европа. В сравнение, в дъното на класацията са предимно страни от Югоизточна Европа, по-специално от Западните Балкани. Страните с най-висока уязвимост към дезинформация са Косово, Северна Македония и Албания, където системните дефицити в образованието и свободата на медиите продължават да подкопават защитите на обществото срещу дезинформацията.

Докладът за тази година включва и „разширен индекс“, обхващащ 47 държави, за да предостави глобална перспектива за кризата с дезинформацията. Резултатите показват, че Канада и Австралия успешно са се интегрирали в групата с най-добри резултати, като се равняват на устойчивостта на водещите европейски държави, докато Съединените щати са във втората група, като по този начин остават по-податливи на феномена „пост-истина“ от своите партньори в най-добре представящата се група.

Индексът изчислява класацията като използва модел, предназначен да отрази многоизмерния характер на устойчивостта към дезинформация. Образованието остава най-значимият фактор, като съставлява 45% от общата оценка въз основа на резултатите от PISA и данните за участие във висшето образование. Свободата на медиите следва с 40% тежест, изчислена въз основа на резултатите на „Репортери без граници“ и „Фрийдъм Хаус“. Останалите 15% се разпределят между междуличностното доверие (10%) и електронното участие (5%), което измерва използването на цифрови инструменти за обществено ангажиране.

Изданието за 2026 г. на Индекса за медийна грамотност  се застъпва за стратегия на „здравия разум“ за борба с настоящата надпревара към дъното в информационното пространство. Докладът подчертава, че няма едно единствено „магическо“ решение. Вместо това призовава за даване на приоритет на медийното образование от ранна възраст, като се следва успешният подход, използван във Финландия, за да се избегнат потенциалните капани на строгата регулация. Освен това докладът предлага да се постави акцент върху психологическата осведоменост, като призовава страните да образоват гражданите си относно ефектите от механизмите на потвърждаващото предубеждение и емоционалната манипулация, за да се изгради траен когнитивен имунитет.

Индексът за медийна грамотност се публикува от Института „Отворено общество – София“ от 2017 г. насам. Той оценява доколко обществата са подготвени да се справят със сложните проблеми породени от дезинформацията.

Пълният текст на доклада „Индекс за медийна грамотност 2026“ (на английски език) е достъпен на: www.osis.bg