Какво и как разгледахме

            Екипът има достъп до Meta Content Library за научни цели и така изследвахме публични Фейсбук публикации. Търсенето беше филтрирано по съдържание на български език на достъпни за изтегляне публични данни в периода 23–29 март с ключова дума „избори“. Резултатът е над 900 уникални и почистени публикации.

Според нашата аналитична рамка кодирахме тези публикации, за да оценим както мащаба, така и потенциалната степен на вреда от различните наративи, като ги класифицирахме в отделни категории, включително и анализирайки глобална геополитика (Русия, Европейски съюз, САЩ и Доналд Тръмп, както и конфликтът Иран – Израел), както и регионални теми и силно емоционални лични истории. Целта е общ преглед на информационния пейзаж във Фейсбук.

В рамките на тези категории идентифицирахме често срещани манипулативни техники и логически заблуди, като специално търсихме „високо въздействащи“ похвати, които са създадени така, че да бъдат по-трудни за разпознаване като отразяващи пристрастия от средностатистическия читател.

В хармония с етичните стандарти изследването не назовава частни лица и използва анонимизирани примери, за да илюстрира резултатите. Засечени са общите реторични модели и тенденции, а не са идентифицирани конкретни потребители в социалните мрежи.

Основни сюжетни линии: Анализ на изборния цикъл (23–29 март 2026 г.)

Следният анализ представя тематичната конфигурация на наративите, идентифицирани в дигиталната информационна среда през последната седмица на март 2026 г.

1. Геополитика навсякъде: у дома - бойно поле

Вътрешнополитическите разговори за изборите систематично бяха вплетени в глобални конфликти, представяйки българския вот не просто като избор на лидери, а като ключов фронт в по-голяма битка между велики сили.

• ЕС и суверенитетът: „Брюксел“ често се представя като източник на национално унижение и предателство. Сложните международни отношения се свеждат до метафората за „отдаване на чест на Европа“, с твърдения, че българският суверенитет „се топи с всяко ‘да’, дадено на ЕС без самостоятелна мисъл.
• Русия и „хибридната война“: Наративи описват изборите като цел на „тотална руска хибридна война“. Отбелязва се, че Москва има финансов интерес от 9 милиарда долара на година, ако защити приходите си от газ. Използва се архетипа „RuZorob“ („руски роб“), който се отнася за агенти на чужда „зла държава“.
• САЩ/Тръмп като идеологическо огледало: Доналд Тръмп се използва като символ едновременно на геополитическа дестабилизация и на „велик американски патриот“, водещ „партията на здравия разум“ срещу демократическа „партия на лудостта“. Това рамкиране отразява българските наративи за „системен саботаж“ и „манипулирани процеси“.
• Иран – Израел и екзистенциалният страх: Конфликтите в Близкия изток се използват като екзистенциални метафори, активиращи инстинкти за оцеляване, с предупреждения, че светът е „на ръба на срив“. В България се използват и за обяснение на „галопиращите цени“ на горива и храни.

Какво постига това рамкиране:
Превръща вътрешната политика в поле на сблъсък между велики сили, засилва усещането за национална несигурност и притиска избирателите да търсят „силен защитник“, вместо да оценяват политики.

2. Страх, гняв и унижение: емоциите вършат тежката работа

Емоционалният спектър през седмицата беше доминиран от силно въздействащи послания, целящи да заобиколят рационалния анализ чрез „високо възприемчиви заблуди“.

• Страх от хаос срещу морално възмущение: Наративите често комбинират страх от национален срив с морално възмущение. Например „мафиотският модел“ е описван като чудовище, което „е убило хиляди деца“. Така емоционалната морализация заменя политическия дебат.
• Унижение от елитите: Повтарящ се мотив е унижението на „обикновения човек“ от „либерални, софийски касти“ или „соросоиди“, които уж „правят хората на идиоти“.
• Модели на разпространение: Съдържание с въздействащи визуални елементи (червени сирени, емоджита с бомби) и лични истории (като апел на майка за справедливост или подкрепа от учител към бивш ученик) получава значително по-голямо разпространение, защото изразява идентичност, за разлика от сухите институционални доклади.

3. Местни проблеми, национален залог

Регионалните теми се представят като доказателство за национален провал или предателство от страна на елита.

• Варна и Пазарджик: Проблеми в местното здравеопазване, като „плачевното състояние“ на болници във Варна, се обясняват с „политически грабеж“. В Пазарджик упадъкът на архитектурното наследство се свързва директно с „мириса на пари“ и корупционни връзки между местна и национална власт.
• Регионален казус (Факултета): В показателен пример жителите на квартал „Факултета“ в София са убеждавани, че боклукът и плъховете около училищата са пряк резултат от „продажбата на бъдещето на децата“ срещу 50 лева за глас.
• Инфраструктурата като суверенитет: В Добрич съпротивата срещу вятърни турбини се представя като битка за защита на „плодородната земя“ от пожертването й в името на „европейски директиви“.

4. Говоренето за изборите: за доверие, за измами и за „системата“

Самият изборен процес е рамкиран чрез дълбока криза на доверие и делегитимация на държавните институции.

• „Манипулираната система“: Изборите се представят като „театър за наивници“ или „престъпна диктатура“. Твърдения за „мъртви души“ в избирателните списъци и „купени комисии“ внушават, че резултатът е предрешен.
• Институциите като оръжие: МВР и прокуратурата често се описват като партийни „клубове“ или „бухалки“, използвани срещу „неудобните“.
• Призиви към действие срещу цинизъм: Докато някои използват това недоверие, за да призовават към радикализация или „финален щурм“, други насърчават дълбок цинизъм. Демокрацията се представя като „риалити формат“, в който избирателите са „тъжни статисти“ в сценарий, написан от „задкулисни кукловоди“.

Апатия в обществото

Изводът в редица съобщения е, че „властта е лоша и не може да ѝ се вярва“, водещ до тлеещо напрежение, което или ще доведе до изборна вълна, или ще се превърне в пълна апатия.

Разпознаване на триковете: наръчник за гражданина

Част от анализа е да се проследят повтарящи се манипулативни тактики и логически заблуди, използвани в дигиталната среда. Тези реторични похвати са силно убедителни, заобикалят рационалното мислене и въздействат директно върху инстинктите. Тук ги определяме като „заблуди с високо влияние“, защото емпирично са по-трудни за разпознаване от средностатистическия читател.

Ако публиката успее да разпознае тези тактики, тя вече няма е пасивен потребител на информация, а ще се превърне в активни и овластени да вземат решения граждани.

Често използвани тактики в изборния цикъл:

• Лични истории като доказателство за истината
  Какво представлява: Използване на емоционална история на отделен човек, за да се „докаже“ сложен национален проблем, така че историята да изглежда по-убедителна от статистическите данни.
  Пример от изборите: Публикация използва личен детски спомен на учител за даден кандидат като „дисциплиниран ученик“ като окончателно доказателство, че днес той е най-добрият избор за парламента.
• Позоваване на „здравия разум“ (капанът „Всеки го знае“)
  Какво представлява: Представяне на субективно политическо твърдение като очевидна истина, която „всеки нормален човек“ би разбрал, като така ви притиска да се съгласите без доказателства.
  Пример от изборите: Използване на фрази като „България не е бедна – тя е ограбена“ или „Всеки знае как работи схемата“, за да се обясни инфлацията.
• Аргументи тип „хлъзгав наклон“
  Какво представлява: Твърдение, че конкретна политика или решение днес неизбежно ще доведе до пълна национална катастрофа утре, без да се обясняват логическите връзки.
  Пример от изборите: Твърдение, че едно-единствено споразумение с „Брюксел“ относно еврото автоматично ще доведе до „национално самоубийство“ и до граждани, които да „умират от глад“.
• Екзистенциални метафори (реторичното заобикаляне)
  Какво представлява: Замяна на сухия политически дебат с драматични, силно въздействащи образи (като „чудовища“, „битки“ или „края на света“), за да се задействат инстинктите за оцеляване.
  Пример от изборите: Описване на противоположен политически модел като „чудовище, водено от орки“, което „е убило хиляди деца“, за да се прекрати рационалният разговор.
• Заблуда за фалшива причинност (погрешни връзки)
  Какво представлява: Свързване на две несвързани събития, например религиозен празник и политически митинг, за да се внуши, че едното е причинило другото или доказва някаква „божествена“ намеса.
  Пример от изборите: Твърдение, че щом политическа обиколка се е състояла на свещен ден, вълната на подкрепа е знак за национално и духовно възраждане.
• Ad hominem (дискредитиране на личността)
  Какво представлява: Нападки срещу характера, външния вид или умствените способности на опонента с цел да се обезцени посланието му, вместо идеен спор. Пример от изборите: Определяне на съперници като „политически евнуси“, „некомпетентни“ или „марионетки на Сорос“, за да бъдат напълно отхвърлени аргументите им.

Практически съвет:
Ако дадена публикация използва емоджита със сирена (🚨), бомба (💣) или заглавия с главни букви като „БОМБА“ или „СКАНДАЛ“, тя вероятно се опитва да събуди емоциите ви, вместо да проверите фактите. Когато усетите внезапен прилив на гняв или страх, спрете и помислете отново.

Запитайте се: Става ли дума за конкретна политика или е просто драматична история?

Дигитални вълни: как се разпространяват историите във Фейсбук

Анализът показва, че информацията не просто плува из българския Фейсбук, тя се движи със скоростта и интензивността на координирана дигитална екосистема, следвайки три основни модела.

1. Емоцията изпреварва информацията

През разглежданата седмица бутонът „сподели“ се активираше най-често от силни емоции като страх, гняв или гордост. Публикации със заглавия като „БОМБА“ или „СКАНДАЛ“ - например сензационни твърдения за това, че Румен Радев ще напусне президентството, за да влезе активно в политическата борба, привличат повече внимание от сухите факти.

Докато официални институции публикуваха проверени данни, например, че 44 000 българи са се регистрирали да гласуват от чужбина, тези съобщения бяха заглушавани от силно емоционални и лични истории. Например, разтърсващ апел за справедливост от „майките на жертви“ или носталгична подкрепа от учител към кандидат се възприемаха като по-истински от потребителите, споделящи съдържанието като израз на собствената си идентичност и ценности.

2. От мегафони към затворени пространства

Наративите обикновено следваха път отгоре надолу, започвайки от големи информационни източници и постепенно преминавайки към по-малки изолирани общности.

Големи страници като Kanal 3 или BNews Bg функционираха като дигитални мегафони, разпространявайки масово истории за „заговори от Брюксел“ или „руски хибридни войни“ към стотици хиляди последователи. След като тези истории наберат скорост, те се пренасят в нишови групи, например общностите на говорещите турски, където се ползват за целенасочено влияние.

В тези по-малки ехо камери информацията става по-трудна за проверка или оспорване, влизайки в самоподсилващ се цикъл, където пристрастията изглеждат като очевидна истина.

3. Реални събития като катализатори

Дигиталният разговор не беше равномерен поток, а поредица от резки пикове, предизвикани от събития в реалния свят.

Правно становище на Европейския съд относно допустимостта на Андрей Гюров действа като катализатор, предизвиквайки внезапен скок в публикации, които представяха новината като „правна бомба“, целяща саботиране на изборите. По подобен начин религиозният празник Благовещение бързо беше „препакетиран“ от политически групи, за да се свърже с техните кампании и да внуши усещане за духовно и национално възраждане.

Скандали като случая Петрохан също създадоха внезапен импулс за наративи за „системен провал“, използван да засили общественото недоверие към правителството.

Защо това е важно?

Разбирането на наративните модели, идентифицирани в този анализ, е от ключово значение, защото са създадени така, че да заобикалят рационалното мислене и да използват пукнатините в демократичната система и подкопаят нейната легитимност. Ако публиката започне да разпознава тези специфични модели, може да се върне и контролът върху обществения дебат вместо организирания хаос.

За гражданите: изграждане на устойчивост и перспектива

За обикновения избирател разпознаването на „заблудите с високо влияние“ е първата стъпка към съпротива срещу манипулацията. Техники като използване на лични истории като доказателство или позоваване на здравия разум са по-трудни за разпознаване, защото естествен разговор.

• Не губете перспективата:
  Когато дадена публикация твърди, че „всеки знае как работи системата“, често е реторичен похват за избягване на реални доказателства.
• Съпротивлявайте се на поляризацията:
  Разбирането, че голяма част от съдържанието е създадено да предизвика идентификация, ви позволява да спрете, преди да споделите. Вместо въпросът да е „Това кара ли моята страна да изглежда добре?“, можете да се запитате „Това предлага ли реална политика или просто използва драматична метафора?“.
• Насърчавайте конструктивен разговор:
  Като разпознавате „аналитичния вакуум“, в който драмата заменя фактите, можете да насочвате разговорите далеч от образи на „спасители“ или „чудовища“ и обратно към разбиране на институциите и истинските политики.

За журналистите: отговорно отразяване и ограничаване на разпространението

Журналистите трябва да осъзнават ролята си като потенциални „мегафони“ на емоционални истории и системно недоверие.

• Избягвайте капана „Бомба“:
  Сензационни заглавия като „БОМБА“ или „СКАНДАЛ“ са създадени да предизвикват шок и усещане за спешност. Повтарянето им, дори с цел опровергаване, увеличава разпространението им и създава фалшив импулс.
• Разкривайте противоречията:
  Силно разпространяваните истории често разчитат на правни и логически несъответствия, залагайки на липсата на обществена осведоменост, например твърдения, че действащ държавен служител оглавява партийна листа, въпреки че е невъзможно по конституция.
• Превод на политики:
  Журналистите трябва да се стремят да „превеждат“ екзистенциални метафори, като „национално самоубийство“ или „Окото на Саурон“, в конкретни политически и правни термини, за да запълнят „аналитичния вакуум“, създаден от политиците.

За образователните институции и НПО: карти на наративи и заблуди като инструмент

Образователните институции и неправителствените организации могат да използват резултатите от анализа, за да превърнат медийната грамотност от абстрактна концепция в практическо умение, базирано на реални данни.

• Дейности в обучения:
  Показвайте как едно и също събитие, като „случаят Петрохан“ или „случаят Гюров“, се използва за конкретни интереси и „ние срещу тях“.
• Обучение за „трудност на разпознаване“:
  Създайте упражнения, в които да се разпознава истинска политическа критика от аргументи тип „хлъзгав наклон“, твърдящи че международно споразумение ще доведе до национална катастрофа.
• Овластяване на общностите:
  При специални контексти и работа с уязвими групи може да се покаже как се използва уязвимостта. Например, демонстриране как наративи се насочват към „работещите бедни“ или конкретни етнически групи чрез страхове от „гладуващи деца“ или „плъхове“ може да помогне на тези общности да разпознаят кога са представяни като „тъжни статисти“ в предварително написан сценарий.

Заключителна бележка и какво предстои

Ограничения на анализа

Важно е да се отбележи, че този доклад е едноседмичен моментен кадър на данни (23–29 март 2026 г.) и се фокусира изключително върху публично достъпно съдържание във Фейсбук. Анализът разглежда само текстовото съдържание на публикациите, без да се отварят линкове към външни новинарски източници.

Макар методологията да обхваща както масовия дискурс, така и радикализирани настроения, тя не включва частни комуникации или тенденции в криптирани приложения за съобщения и други социални платформи. Допълнително, тъй като единицата на анализ са отделни съобщения, резултатите отразяват конкретен момент във времето в рамките на силно динамичен политически цикъл.

Накрая, въпреки че аналитичната рамка е стриктна, някои от използваните тежести са калибрирани специално за българския културен и езиков контекст и могат да варират при прилагане в друга среда.

Какво предстои

Нашият екип планира да продължи наблюдението през целия изборен период, за да идентифицира дългосрочни промени в динамиката на наративите, както и нови „моментни усилвания“ с приближаването на изборния ден.

Ще проведем и сравнителен анализ между по-широк кръг политически актьори, за да установим кои конкретни рамкирания са най-ефективни при превръщането на дигиталните нагласи в реални действия извън онлайн средата.

Освен това разработваме образователни материали и обучения, базирани на нашите карти на наративи и логически заблуди, както и върху т.нар. „онтология на когнитивните атаки“. Тези инструменти са създадени, за да помагат на граждани и преподаватели да разпознават в реално време „трудността на разпознаване“, като преместват фокуса от откриването на „фалшиви новини“ към разбирането на дълбоките реторични структури, които подкопават доверието в демокрацията.

Останете информирани и се включете

Каним ви да се абонирате за нашите седмични анализи, докато продължаваме да проследяваме дигиталната среда в навечерието на изборите през 2026 г.

Вашата гледна точка е важна за нашето изследване. Ако имате обратна връзка по този анализ или смятате, че определени местни наративи или участници заслужават по-задълбочено внимание, изпратете ни своите предложения и въпроси.

Това са първите малки стъпки към изграждането на по-устойчиво и информирано публично пространство.

Свържете се с нас на: brod@gate-ai.eu

Абонирайте се за: Brod Newsletter (link)