Измерването на показателите за състоянието на медийния плурализъм в рамките на доклада Media Pluralism Monitor 2026 (MPM 2026) поставя България на 24-то място от 27 държави в Европейския съюз, което подчертава значителното изоставане спрямо лидерите в класацията и средните нива за Съюза. 

България остава в групата на държавите с висока уязвимост на медийния плурализъм, като политическата нестабилност допълнително възпрепятства необходимите реформи за постигане на европейските стандарти.

Най-критичната област за България остава Пазарният плурализъм (High Risk – 79%), следвана от Социалната приобщеност (High Risk – 69%). Въпреки политическите промени и приемането на страната в еврозоната през януари 2026 г., състоянието на медийната среда не отбелязва подобрение. Основните предизвикателства включват висока пазарна концентрация, липса на прозрачност в собствеността (особено онлайн), политически натиск върху обществените медии и широкото разпространение на език на омразата и дезинформация. Според Индекса за медийна грамотност на Институт „Отворено общество – София“, България заема последното място в ЕС и остава сред страните с най-висок риск от разпространение на дезинформация

България се намира в долната част на класацията, в непосредствена близост до държави с високи нива на риск като Унгария (75%), Малта (71%) и Кипър (68%). За сравнение, страните с най-добри показатели в ЕС демонстрират значително по-ниски нива на риск.

Таблица 1: Сравнение на нивата на риск (България срещу топ 5 държави)

Подробен анализ по области на мониторинг

1. Пазарен плурализъм (висок риск – 79%)

Това е най-проблемната област за страната, където три от показателите достигат нива на много висок риск.

• Концентрация на доставчиците: Българският медиен пазар се характеризира с исторически висока концентрация. Два основни медийни субекта — Nova Broadcasting Group и bTV Media Group — държат общо 81% от брутните рекламни приходи и 77% от общата аудитория в телевизионния сектор.
• Прозрачност на собствеността: Липсват ефективни гаранции за прозрачност, особено в онлайн сектора. Много медии не декларират собствеността си пред Министерството на културата, а санкции не се налагат. България все още няма определен орган, отговорен за националната база данни за медийна собственост съгласно изискванията на Европейския акт за медийната свобода (ЕАСМ).
• Икономическа устойчивост: Медийната жизнеспособност е крехка. Въпреки ръста на приходите от реклама в аудиовизуалния и дигиталния сектор, печатните медии продължават да бележат спад. Липсват държавни схеми за подкрепа на качествената журналистика.

2. Социална приобщеност (висок риск – 69%)

Областта отчита сериозни дефицити по отношение на представителството и защитата на различните социални групи.

• Език на омразата: Онлайн езикът на омразата остава широко разпространен, а механизмите за докладване са неефективни. Липсва координиран подход между държавните органи и гражданското общество.
• Медийна грамотност: Експертите изразяват загриженост поради липсата на цялостна държавна политика за напредък в медийната грамотност:
  • Въпреки че Законът за радиото и телевизията (чл. 33а) задължава министъра на културата да инициира национална политика за медийна грамотност, през 2025 г. не са предприети значими правителствени мерки в тази посока. Финансирането е предимно проектно и крайно недостатъчно
  • Дейностите за повишаване на медийната грамотност се водят основно от граждански организации, но тяхното въздействие остава фрагментирано. Инициативите, насочени към уязвими групи (напр. възрастни хора или малцинства), са силно ограничени по обхват
  • Медийната грамотност остава недостатъчно интегрирана в учебните програми. Като положителна стъпка се отчита публикуването в края на 2025 г. на предложения от Министерството на образованието и науката за промени в учебните програми, които включват елементи на медийна и информационна грамотност
• Локални медии: Местните и регионалните медии оперират в нестабилна пазарна среда, което поставя под риск независимата журналистика на местно ниво.
• Равнопоставеност на половете: Налице е сериозен дисбаланс в представянето на жените като експерти в новинарското и политическото съдържание.
• Достъпност за хора с увреждания: Отчита се известен напредък, но са необходими допълнителни подобрения, особено по отношение на услугите на мултиплекс операторите, субтитрите по заявка и аудио описанията за незрящи

3. Фундаментална защита (среден риск – 54%)

Въпреки някои правни стъпки, защитата на основните права остава предизвикателство.

• SLAPP дела: Липсата на законодателство срещу делата-шамари (SLAPPs) е критичен проблем. Журналисти и граждански активисти са подложени на правен натиск и финансово изтощение чрез злонамерени съдебни дела.
• Дезинформация: България няма цялостна национална стратегия за борба с дезинформацията и чуждестранното манипулиране на информация (FIMI). Дейностите по мониторинг се извършват основно от неправителствения сектор с ограничен ефект.
• Достъп до информация: През 2025 г. са отбелязани регресивни тенденции, включително регулаторни промени, ограничаващи публичния достъп до нотариални актове в Имотния регистър — ключов ресурс за разследващата журналистика.

4. Политическа независимост (среден риск – 54%)

Политическото влияние върху медиите остава структурен проблем.

• Държавна реклама: България продължава да няма гаранции за справедливо и прозрачно разпределение на държавната реклама, което е източник на сериозна критика.
• Обществени медии: Кризата с управлението на Българската национална телевизия (БНТ) продължи през 2025 г., като генералният директор заемаше поста ad interim (временно) поради невъзможност на СЕМ да избере нов ръководител в условия на институционално напрежение. Нов директор бе избран едва през февруари 2026 г.
• Скрит контрол: Продължават опасенията за прикрит политически контрол върху търговските медии, особено в аудиовизуалния и онлайн секторите.

Заключения и препоръки

Докладът подчертава необходимостта от спешни законодателни и институционални реформи:

1. Към държавата:
   • Приемане на анти-SLAPP законодателство за защита на журналистите.
   • Ускоряване на прилагането на ЕАСМ и въвеждане на специфични правила за оценка на медийните концентрации.
   • Осигуряване на финансова и оперативна независимост на Съвета за електронни медии (СЕМ).
   • Прекратяване на опитите за ограничаване на свободата на изразяване на гражданските организации чрез закони за "чуждестранни агенти".
   • Да приеме и приложи всеобхватна политика за медийна грамотност в съответствие с чл. 33а от Закона за радиото и телевизията.
   • Да предприеме мерки за по-добро интегриране на уменията за медийна грамотност в училищните програми на национално ниво, да насърчава обучението през целия живот и да реализира целеви инициативи за уязвимите групи.
   • Да преразгледа обществената мисия на обществените медии (БНТ и БНР), за да се осигури по-добро представяне на културното и езиковото разнообразие в страната.
   • Да обмисли мерки за подкрепа на финансовата устойчивост на местните и регионалните медии, както и за насърчаване на плуралистично и независимо съдържание на местно ниво.
2. Към медийните организации:
   • Подобряване на условията на труд и осигуряване на правна подкрепа за журналисти, подложени на тормоз и съдебен натиск.
   • Стриктно спазване на задълженията за прозрачност на собствеността.
   • Да продължат с въвеждането на мерки, които гарантират достъп до медийно съдържание за хора с увреждания (включително субтитриране, жестомимичен превод и аудио описание), спазвайки чл. 8а от Закона за радиото и телевизията.
   • Да обмислят въвеждането на всеобхватни антидискриминационни редакционни политики.

Автори на доклада за България са доц. Орлин Спасов, проф. Нели Огнянова и Николета Даскалова