Нови тенденции в дезинформацията: Унгария, България, Кипър и Малта по време на избори

Сравнителен анализ на скорошните избори в България, Кипър, Унгария и Малта разкрива сложна еволюция в манипулирането на изборната информация.

Тактиките за дезинформация до голяма степен са се преориентирали от изолирани лъжи към силно координирани, многопластови кампании, съчетаващи пропаганда, генерирана от изкуствен интелект, непрозрачна политическа реклама, алгоритмично усилване, както и чуждестранни и местни мрежи за влияние.

Във всичките четири „арени на борбата“ стратегиите за манипулация разчитаха на систематичен контрол върху наратива, а не на спорадични онлайн измами.

• В Унгария се наблюдаваше най-системната екосистема за манипулация, като координирани вътрешни мрежи, свързани с партията на Орбан „Фидес“, пропаганда, подпомагана от изкуствен интелект, и поне две различни операции, свързани с Русия, се сляха в една плътна кампания;
• Екосистемата в България се съсредоточи върху устойчива, близка до държавата прокремълска инфраструктура за разпространение, насочена към подкопаване на доверието в институциите и задълбочаване на съществуващата вътрешна поляризация, а не към подкрепа на една конкретна партия;
• Кипър и Малта се сблъскаха с по-фрагментирана, насочена към конкретни теми манипулация, която експлоатираше пропуски в управлението на платформите, като имаха по-слаба вътрешна екосистема за дезинформация, но реални уязвимости в анонимната реклама, неправилното етикетиране на прозрачността на рекламите и възникващ слой от китайска пропаганда, спонсорирана от държавата.

В България автоматизираната координация се очерта като централна характеристика: Българо-румънската обсерватория за цифрови медии откри близо 49 000 публикации в Telegram в 42 координирани канала, като обемът на публикациите се е увеличил с 75% от февруари до март. Изследователите идентифицираха прокремълски дезинформационни актьори – по-специално реактивираната екосистема “Правда“ – като основен източник на координирано влияние. Моделът в България бе доминиран от чуждестранна информационна манипулация, която се възползваше от вътрешната политическа нестабилност и обществената поляризация.

Страната се отличаваше с това, че изкуственият интелект играеше незначителна директна роля във формирането на наративите на кампанията (с изключение на един значителен случай на съдържание, генерирано от изкуствен интелект, използвано в клеветническа кампания, основана на пола, срещу журналистка).

Големите платформи за социални медии остават критични уязвими места по време на национални избори, ограничени от недостатъчна прозрачност на политическата реклама, ограничен достъп на изследователите до данни и предимно реактивна модерация на съдържанието. И четирите случая показват, че архитектурата на платформите, а не само отделните публикации, се превръща във вектор за манипулация.

Прочетете пълния доклад, включен в четвъртото издание на новия месечен бюлетин на EDMO „Signals & Noise“, за да се запознаете с основните констатации, аналитичната рамка и конкретни казуси за всяка страна.

Абонирайте се за месечния бюлетин на EDMO „Signals & Noise“ тук

Абонирайте се за месечния бюлетин на Българско-румънската обсерватория за цифрови медии тук

Научете повече за спецификите на информационната среда и дезинформационните наративи по време на парламентарните избори в България през 2026 г. тук

Научете повече за изборите в държавите членки на ЕС и в отвъдморските страни и територии тук

Заглавно изображение: EDMO