Старт на проект на ОИСР за информационен интегритет

Официалния старт (кик-оф) на мащабния междудържавен петгодишен проект „Изграждане на интегритет на информацията“ (Cross-Country Project to Build Information Integrity) бе даден в София на 6 юли. Събитието беше водено от анализатора от Центъра на ОИСР за интегритет на информацията към отдел „Борба с корупцията, почтеност и открито управление“  Шарл Бобион. Форумът събра на едно място медийни регулатори, експерти и представители на гражданския сектор – д-р Габриела Наплатанова от Съвета за електронни медии (СЕМ), Иглика Иванова – председател на Коалицията за медийна грамотност, д-р Мария Юрукова - организатор на ДизинфоХак, журналистът от БНТ, създател на филма Архитекти на хаоса Мая Иванова и анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Руслан Стефанов.

Глобални заплахи пред демокрацията и ролята на регулаторите

В рамките на събитието беше подчертано, че днес гражданите са изправени пред все по-сложна цифрова и традиционна медийна среда. Тези процеси често замъгляват и подкопават обществените дебати, като същевременно влошават качеството на информационните пространства и по този начин създават фундаментален риск за функционирането на демократичните системи. Стъпвайки върху официалната Препоръка на ОИСР относно интегритета на информацията, петгодишният проект има за цел да подкрепи шест държави бенефициенти – България, Хърватия, Гърция, Литва, Полша и Румъния – в справянето с манипулирането на информация (включително чуждестранната намеса), подобряването на институционалния капацитет и засилването на междуведомствената и международната координация.

По време на дискусията д-р Наплатанова посочи, че СЕМ е изключително ангажиран с борбата срещу дезинформацията. Темата е централна както за Балканската среща на медийните регулатори, така и за Европейския медиен борд, където активно се обменят най-добрите практики. Българският и италианският регулатори бяха изтъкнати като първите, стартирали мащабна кампания на всички езици, обхващаща 500 електронни медии в рамките на ЕС през 2024 за европейските избори. В България съвместната кампания на СЕМ и Министерството на културата (МК) за медийна грамотност вече е излъчена над 3500 пъти в телевизионния и радио ефир.

Извън чуждестранната намеса: Проблемът с големите платформи (VLOPs)

Участниците в срещата акцентираха, че заплахата не се ограничава само до дезинформация от трети държави. Руслан Стефанов от ЦИД припомни, че процесите, започнали още през 2014 г., показват радикална трансформация на средата – класическото единно информационно пространство на практика вече не съществува ("The information space is no more"). Сериозен проблем представлява начинът, по който много големите онлайн платформи (VLOPs) разпространяват новините, припомни Наплатанова. На местно ниво беше отбелязано, че в България Vbox7 остава единствената голяма национална видео платформа.

В контекста на Европейския акт за свобода на медиите (EMFA), Европейската платформа на регулаторните органи (EPRA) и директивата ВЕГА (AVMSD), беше изтъкната ключовата роля на регулаторните мрежи. По отношение на медийната конвергенция Иглика Иванова посочи, че страната ни настига културно водещите тенденции, но въпросите за дигиталния суверенитет и интегритета остават критични.

Пропуски в прилагането, капацитет и институционални дефицити

Мария Юрукова очерта сериозността на проблема, като даде пример с дезинформацията в критични сектори като здравеопазването. Данни на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) показват, че гражданите в България и Полша все още демонстрират високи нива на вяра в информацията, разпространявана в социалните мрежи.

Експертите очертаха следните критични точки пред страната ни:

Хроничен недостиг на капацитет: Липсата на хора и ресурси ограничава възможностите за реално изграждане на капацитет (capacity building). Затова е необходимо преминаване към дългосрочна медийна грамотност, включително чрез мрежи като Българо-румънската обсерватория за дигитални медии (BROD)

към EDMO.

Проблем с прилагането, а не с правото: Страната вече има изградена правна рамка, след като премина през процедура за нарушение поради предишно забавяне на законодателството. Проблемът обаче остава в ефективното прилагане.

Липса на устойчивост и координация: Настоящият изцяло проектен принцип на работа ограничава дългосрочната устойчивост на коалициите срещу дезинформацията. Липсва цялостна визия, ясна стратегия и вътрешна организация между институциите.

Криза в журналистиката и защита на критичните гласове

В рамките на дискусията Мая Иванова акцентира върху това, че медиите не са направили достатъчно за обикновените хора. Проблемът се задълбочава от липсата на достатъчно обучени журналисти и липсата на развити мрежи, които да се занимават с разследваща журналистика. Беше отбелязано и отсъствието на специализирани обучения по OSINT (разузнаване по открити източници) за журналисти.

Особен акцент беше поставен върху липсата на ефективно анти-SLAPP законодателство (дела-шамари срещу журналисти). Мария Юрукова призова за бдителност по тази тема. Беше посочено, че казуси срещу критични гласове, като тези на Росен Босев, Борис Митов и Стефан Дечев, представляват директен опит за сплашване, което вече се превръща във въпрос на национална сигурност. Експертите предупредиха, че липсата на доверие в институциите е умишлено създадена, но в момента се задълбочава застрашително, докато държавните институции продължават да не реагират достатъчно бързо.

Локални решения и поглед напред: ИИ и отбранителни способности

По отношение на справянето с феномена „новинарски пустини“ Габриела Наплатанова обърна внимание на нуждата от подкрепа за регионалните медии. Спаска Тарандова от фондация „Глобални библиотеки“ призова държавата и организациите да използват по-активно огромния наличен ресурс на библиотечната мрежа в страната за достигане до хората. С оглед на бъдещите предизвикателства беше отбелязано, че за международното оценяване PISA 2029 ще бъде критично развиването на медийна грамотност, специално ориентирана към изкуствения интелект (AI грамотност).

В духа на мисията на ОИСР – "Better policies for better lives" (По-добри политики за по-добър живот) – основната цел на проекта е осигуряването на качествена информация, която да позволява на гражданите да вземат информирани решения. За да се преодолеят дефицитите, се предвижда въвеждането на конкретни индикатори за оценка на различните политики. В заключение Руслан Стефанов  предложи ОИСР да разгледа възможността информационният интегритет да бъде официално включен като важна част от националните отбранителни способности на държавите.