Медии и грамотност

Мозъците ни бързат да обработят устната молба и след като чуят защото, автоматично решават, че тъй като тя обозначава наличието на причина, то тогава наистина трябва да има причина, така че не успяват да преценят самата нея. Изглежда, че мозъкът разпознава познат езиков модел и използва собствената си предсказваща функция, когато реагира на ситуацията. [+]

Как да използвате улики в дадено изображение, за да определите къде е било заснето [+]

Склонността към потвърждаване е тенденцията да се интерпретира новите доказателства като потвърждение на съществуващите убеждения или теории. [+]

Позоваването на незнанието е логическа грешка, при която се твърди, че едно твърдение е истина, защото не е било доказано като невярно, или обратно, че едно твърдение е лъжа, защото не е било доказано като истина. По същество, тя използва липсата на доказателства като доказателство само по себе си. [+]

Как да намерите произхода на видеоклип онлайн [+]

Как да намерите произхода на снимка онлайн [+]

Колекция от обучителни материали и ръководства за обучители

Налични на английски език [+]

Тази логическа заблуда описва ситуация, при която някой изкривява или преувеличава аргумента на друг човек, за да го направи по-лесен за оспорване или отхвърляне.

Вместо реалния въпрос или аргумент, в центъра на вниманието е създадената изкривена или опростена версия, като по този начин по този начин истинската дискусия се заобикаля или подменя. [+]

Заблудата non sequitur възниква, когато се направи заключение, което не следва логически от казаното преди него. Това води до разминаване между предпоставките и заключението - двете идеи не се свързват логически.

На латински името на тази заблуда означава „не следва“. [+]

Тази грешка възниква, когато човек допуска, че щом нещо би могло да се случи, то непременно ще се случи. Тази грешка пренебрегва факта, че възможността не прави дадено нещо сигурно. [+]

Този рефлекс се отнася до склонността нови научни теории или иновативни знания да бъдат отхвърляни или посрещани със скептицизъм, защото противоречат на установените норми, убеждения или парадигми. [+]

Ефектът на илюзорната истина е когнитивен байъс, при който повторението увеличава усещането за истинност на дадено твърдение, независимо от неговата реална валидност. Иначе казано, ако определено твърдение или информация се среща многократно, хората са по-склонни да вярват, че то е истинско, дори ако първоначално го разпознават като лъжливо. [+]

Ефектът на ореола е грешка в мисленето, при която се позволява впечатлението за човек, формирано на база на единствен черта или характеристика, да влияе на множество преценки на несвързани фактори. [+]

Ефектът Дънинг-Крюгер е когнитивна склонност, при която хората преценяват прекалено високо своята компетентност и лесно дават уверени мнения или съвети по тема, за която знаят много малко. Това се случва, защото хората мислят, че малкото знание, което може би притежават, е достатъчно и искат да изглеждат знаещи и авторитетни. Хората, попадащи под ефекта на Дънинг-Крюгер, с радост дават съвети или изразяват своето мнение по широк кръг от теми и рядко казват "не знам". [+]

Знаем, че хората мислят в контексти, които са добре дефинирани и в които имат ясни семантични роли. Тези мисловни контексти са известни като рамки (frames). Например, когато ситуацията извика училищната рамка, в нея се съдържат учебници, бюра, бяла дъска, учители и студенти – всички те са обекти със собствена семантична роля, която диктува очакваното им поведение или функция. Рамките са добре позната концепция в социалните науки, която е свързано със социалния конструктивизъм. [+]

Chong и Druckman, в контекста на медии и комуникации, твърдят, че рамкирането (framing) приема два основни формата – еквивалентни рамки и емфазни (наблягащи, подчертаващи) рамки. Еквивалентните рамки се отнасят до твърдения, които са логически еквивалентни, но езиково формулирани по различен начин. Емфазните рамки водят до различни заключения, в зависимост от акцента, който съзнателно е поставен от изследователите. [+]

Мотивираното познание е важна концепция за разбирането на начина, по който възприемаме света и защо сме склонни да отдадем нереалистично голямо доверие на информацията, получена от близките ни и от хората, които ценим високо, от членовете на групите, от които и ние сме част, за разлика от информацията, получавана от други хора и членове на други групи. [+]

Системната причинност се отнася до сложната и взаимосвързана мрежа от причини и последици в системите, където множество фактори влияят на резултатите, често по нелинейни начини.  [+]

В контекста на медийната и информационната грамотност разбирането на изображенията, които могат да предизвикат ангажимент, реакция и действие, е от решаващо значение. Визуалните елементи, независимо дали статични изображения или движещи се образи, имат значителна способност да предизвикват емоции, създават връзки и провокират мислене, често по-бързо и интензивно от текста. [+]

Колекция от обучителни материали за медийна грамотност, създадена от NTCenter [+]

Някой ви изпраща снимка или видеоклип, и вие искате да разберете повече за него. [+]

Как да намерите необходимата ви информация в интернет джунглата? [+]

Невярна информация в социалните мрежи: пет съвета, за да не попаднете в капан [+]

Медийната грамотност никога не е била толкова важна, колкото е днес. Тя дава възможност на гражданите от всички възрасти да се ориентират в съвременната новинарска среда и да вземат информирани решения. [+]