Изследвания

Изследването разглежда публикациите на български език във Facebook относно парламентарните избори, открити чрез заявка в библиотеката с съдържание на Meta през седмицата след изборите на 19 април 2026 г. Настоящият аналитичен корпус обхваща два сегмента – сегмент A (13 700 – 99 800 прегледи) и сегмент B (100 000 – 1 000 000 прегледи) – и съдържа 769 публикации с общо 42,24 милиона прегледи, събрани между 20 и 27 април 2026 г. [+]

Четвъртата седмица от мониторинга на парламентарните избори в България през 2026 г. беше последната от кампанията преди вота в неделя, 19 април 2026 г. Публично достъпните данни показват, че отразяването през тази седмица беше доминирано от наратива „СПАСИТЕЛ срещу МАФИЯ“, който рамкира изборите, представяйки „Прогресивна България“ на Румен Радев като мащабна сила, способна да демонтира „пленената“ държава. Дигиталният дискурс показва дълбока криза на авторитетите, използвайки твърдения за „системно саботиране“ на изборния процес и обвинения в цензура на алгоритмите на Meta, които подкопават доверието в националните и глобалните институции. Геополитическите разломи бяха сведени до екзистенциални противопоставяния Изток–Запад, често чрез използване на международни паралели – като изборната загуба на Виктор Орбан в Унгария с цел мобилизиране на разпокъсания електорат. Тези наративи се разпространяваха бързо чрез заблуди, като анекдоти за личности и споделяния на база идентичност, създадени да притъпят рационалната преценка и да подтикнат към незабавна дигитална активност.

  [+]

Третата седмица от наблюдението на изборния цикъл в България през 2026 г. показва критично засилване на динамиката на наративите, като се наблюдава преход от абстрактни геополитически заплахи към състояние на активно огледално отразяване и институционална война. [+]

  Това е второто издание на Атласа на наративите – седмичния аналитичен преглед на наративите в българската информационна среда във Facebook, който се фокусира върху предстоящите парламентарни избори в България – осмия пореден национален вот от 2021 г. насам. [+]

Това е първото издание на Наративния атлас  – седмичният ни обзор на засечените наративите в голямата онлайн платформа Фейсбук на български. Фокусът му е осмият пореден парламентарен вот от 2021 г. насам. [+]

Последните данни от GLOBSEC Trends 2025 [+]

Дезинформацията не е проблем само в България и Румъния - тя влияе на политиката, подхранва общественото недоверие и прави демокрацията да изглежда като манипулирана игра. Двете страни отдавна се борят с корупционни скандали и политическа нестабилност, но сега се сблъскват и с лавина от дезинформация, голяма част от която се разпространява от чуждестранни участници като Русия. [+]

Настоящият доклад представя резултатите от проучване на Центъра за изследване на демокрацията в рамките на Българо-румънската обсерватория за дигитални медии (Bulgarian-Romanian Observatory of Digital Media, BROD).  Изследването нализира разпространението на прокремълски дезинформационни наративи в българските онлайн медии и Telegram канали през 2024 г, като се фокусира върху три ключови общественозначими теми: 1) българските етнически малцинства в Украйна, 2) Европейската зелена сделка (ЕЗС) и климатичните промени, както и 3) COVID-19 пандемия и ваксинацията като цяло. [+]

Четири проучвания, проведени от румънски изследователи в рамките на дейностите по проекта BROD, използват перспектива, основана на данни, за да покажат как четири чувствителни теми (изменението на климата, COVID-19 и ваксинацията, присъединяването на Румъния към Шенген и румънското малцинство в Украйна) са резонирали в цифровото пространство на Румъния през 2024 г. [+]

Изследване, проведено през септември 2024 г. от изследователския екип на SNSPA, анализира начина, по който основните дигитални платформи — Google, Meta, Microsoft и TikTok — имплементират ревизирания Европейски кодекс за добри практики по отношение на дезинформацията (Code of Practice on Disinformation) в Румъния. [+]

по който хората се ангажират с новините и информацията, като фокусът пада върху предпочитани източници на новини, формати и навици в рамките на съвременния медиен пейзаж. [+]

изследователи от SNSPA (Румъния) и NTCenter (България) проучиха как дебатът за Шенген в двете страни е повлиян от дезинформация и стимулира евроскептичните нагласи. [+]

два алгоритъма могат да бъдат използвани да подпомогнат анализ на данни. (част II) [+]

Техническият партньор на BROD (ONTO), заедно с румънските (SNSPA) и българските (CSD) партньори, разработиха система за автоматично идентифициране на политически значими лица (PEP). [+]

Присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство беше предмет на спорове и обществени дебати в последните години, като от днес, 12 декември 2024, се реши, че двете страни ще имат пълен достъп от 1 януари. [+]

България е ключов член на западната институционална система, разположена на югоизточния фланг на ЕС и НАТО с достъп до Черно море, което потенциално я изправя срещу отслабения Руски черноморски флот. Това прави страната изключително важна част от ЕС и НАТО, но ползите ще бъдат видими само докато българите смятат принадлежността си към Запада за полезна и виждат предимствата на западната либерална демокрация, основана на върховенството на закона и уважението на основните човешки права. [+]

Разработката представя обзор на медийната среда в България през последните години, като очертава усилията за противопоставянето срещу дезинформацията и най-вече ролята на БРОД – Българо-румънската обсерватория за дигитални медии. БРОД е регионален център, който си сътрудничи с Европейската обсерватория за дигитални медии (EDMO), създадена с усилията на Европейската комисия. Представени са и резултати от първия задълбочен анализ на докладите на големите медийни платформи по отношение на България, свързани с изпълнението на Укрепения кодекс срещу дезинформацията. Очертани са и насоки за бъдещо общо развитие на усилията срещу дезинформацията в България. [+]

За първи път за България се прави задълбочен анализ на доколко се спазва създадения от Европейската комисия Укрепен кодекс на поведение относно дезинформацията от страна на много големите онлайн платформи. Анализът е базиран върху данните, предоставени от самите платформи, съгласно подписаното преди година споразумение^[1]. Разработката е на екип от Института за големи данни в полза на интелигентното общество ГЕЙТ към СУ „Св. Климент Охридски“^[2] и БРОД – Българо-румънската обсерватория за дигитални медии^[3]. Институтът ГЕЙТ е координатор по проекта БРОД, финансиран от Европейската комисия, с цел развиване на регионални хъбове за изследване на дезинформацията в онлайн платформите. Тези местни центрове работят в пряка координация с Европейската обсерватория за дигитални медии EDMO^[4].

[1] https://disinfocode.eu/reports-archive/?years=2023

[2] https://gate-ai.eu/bg/homepage/

[3] https://brodhub.eu/en/

[4] https://edmo.eu/ [+]

През 2026 г. България ще се произведат поредица от избори - засега предсрочни парламентарни избори и редовни президентски избори. Датите са все още неизвестни, но на базата на опита, още отсега можем да кажем какви наративи биха могли да се появят, а този първоначален списък - да послужи като стъпка към предварителното им разобличаване, известно като пребънкинг (prebunking).

Описаните тук наративи, които (бихме могли/би трябвало) да очакваме да се появят, вече са известни благодарение на предишни проверки на фактите и доклади, направени главно от Европейската обсерватория за дигитални медии EDMO и нейните центрове в целия Европейски съюз, както и благодарение на други организации за проверка на фактите). Наративите са в няколко посоки, често се преплитат, но тук за прегледност ги систематизираме тематично. [+]

Седмицата след изборите на 19 април 2026 г. е доминирана от победата на „Прогресивна България“ на Румен Радев, която си осигури абсолютно мнозинство от 131 места с приблизително 44% от гласовете, докато традиционни сили като ГЕРБ - СДС (13%) и ПП -ДБ (12%) се сринаха до рекордно ниски нива. [+]