Оценка на прилагането на Укрепения кодекс за поведение във връзка с дезинформацията в България от страна на много големите онлайн платформи


Публикувано понеделник 11 септември 2023 07:38

11.jpg

image-20230910214346-1.png

Институт за Големи данни в полза на интелигентното общество ГЕЙТ

СУ „Св. Климент Охридски“,

София, България

Оценка на прилагането на Укрепения кодекс за поведение във връзка с дезинформацията в България      от страна на много големите онлайн платформи    

Публичен доклад    

Септември 2023 г

Тип документ:Публичен доклад    
Ниво на разпространение:    

А     втори:

Благодарности:

Кийт Питър Кийли

Руслана Маргова

Силвия Гаргова

Милена Добрева

Теодора Гандова

Цветелина Стефанова

Венета Кирева

Калина Бончева

image-20230910214346-2.png

Тази оценка се основава на изследване, проведено от GATE Institute и е частично подкрепено от BROD – Българо-румънската обсерватория за дигитални медии, която получи финансиране от Европейския съюз под номер на договор: 101083730. Този документ отразява гледните точки само на независимия Консорциум и Комисията не може да носи отговорност за каквато и да е употреба на информацията, съдържаща се тук.

Разрешително:Това произведение е лицензирано под Creative Commons Attribution 4.0 (CC-BY 4.0). Ако се цитира или цитира, трябва да се направи препратка към пълното име на автора(ите), заглавието, годината и URL адреса на източника.
Версия:1.0
Дата на доставка на документа:11.09.2023 г

Резюме

През юни 2022 г. Google, Meta, Microsoft, TikTok, Twitter (ребрандиран като X) и избрани компании от рекламната индустрия подписаха Укрепения кодекс за поведение във връзка с дезинформацията в ЕС (Европейска комисия, 2022 г.). Една от целите на тази подсилена версия на кодекса беше да даде възможност на индустрията да се придържа към стандартите за саморегулиране, за да се бори ефективно с дезинформацията. Укрепеният кодекс също така определя по-амбициозен набор от ангажименти и мерки, насочени към борбата с дезинформацията онлайн.

Целта тук е да предложим оценка на прилагането на Кодекса за поведение във връзка с дезинформация (КoПД) от 2022 г. от тези компании за българската среда. Когато става дума за България,     много малко информация съществува относно прилагането на Укрепения кодекс за поведение,      от много големи онлайн платформи (МГОП). Същевременно, България е страна, особено уязвима на наративи, свързани с дезинформация.

Този подробен анализ на докладите за съответствие на МГОП предлага обобщен преглед на отговорите на Google, Meta, Microsoft, TikTok и Twitter в съответствие с трите основни стълба на кодекса: information Реклама и политическа реклама; (ii) Цялост на услугите; и (iii) Даване на повече възможности на потребителите, изследователите и проверителите на факти. Анализът се фокусира върху данните, предоставени от МГОП за България, за да се идентифицират всички важни пропуски или проблеми, които трябва да бъдат разгледани в бъдеще от много големите онлайн платформи в техните доклади.

За да оценим ефективно как се представя всяка от платформите, приложихме точкова скала, както и предоставяме таблица под всяка мярка. Тази скала се основава на методология, използвана в първия по рода си доклад, създаден от Ирландския център към EDMO (EDMO-Ireland) в сътрудничество с Германо-австрийския център (GADMO), за оценка на отговорите на VLOP и VLOSE (Park & Mündges, 2023 г.).

резултатИнтерпретация
1Лош: отговорът значително не отговаря на изискванията на мярката. Например отговорите, в които липсват основни подробности, са непълни или неуместни, или не отговарят на конкретните искания за информация, посочени в мярката.
2Задоволителен: Отговорът показва усилия за изпълнение на изискванията на мярката, но има забележителни проблеми или области, които изискват подобрение. Ето как оценихме отговорите, които частично отговарят на въпроса, но може да липсват важни подробности, доказателства или контекст.
3Добър: Отговорът напълно отговаря на изискванията на мярката. Тази оценка представлява отговори, които са пълни, уместни и предоставят ясна и изчерпателна информация, която директно отговаря на конкретните искания за информация, посочени в мярката.
нямаНе е приложено: Ако подписал твърди, че мярка, за която се е абонирал, не е уместна за техните услуги и ние вярваме, че тази оценка е правилна, например мярката е свързана с показване на информация заедно с политическа реклама и продуктът на подписалия не позволява политическа реклама.

Освен това, когато оценявахме отговорите на всяка платформа на мерките, са приложени елементи от методологията на Kantar Public and Visionary Analytics (Рамка за мониторинг за Кодекса на поведение във връзка с дезинформацията, юли 2023 г.). Тази методология използва следните показатели: съответствие, яснота, уместност, полезност и възможност за проверка. Те са ползвани, когато се структурират заключенията.

Обобщението е, че анализът установи, че отговорите на МГОП по отношение данните, свързани със стълба – Реклама и политическа реклама – редовно не отговарят на изискванията на Кодекса, тъй като отговорите са твърде кратки, липсват подробности или в някои случаи са неуместни. Частичните отговори биха могли да са показателни за срока, в който са били съставени докладите и се налага усещането за недостатъчно време за събиране на данни от страна на онлайн платформите, но също така е възможно тези липси в данните да се забелязват и в бъдещи отчети. Всъщност областта с най-голям брой случаи, в които платформите са декларирали, че показателят не е подходящ за тях, е именно рекламният стълб.

При изпълнението по втория стълб – Цялост на услугите – се наблюдават по-подробни обяснения, по-специално от страна на компанията Google. В отговорите тук, макар и подробни, се подчертава друг уместен проблем – липсата на проверима информация. Подобно заключение се налага до известна степен при всички платформи, но е особено видимо в докладите на Microsoft, TikTok и Meta. Отговорите също предоставят конкретни данни, свързани с премахнати фалшиви акаунти, фалшиви харесвания, фалшиви последователи и забранени в България акаунти, предоставени от TikTok и LinkedIn. Можем също да видим, че като цяло Microsoft, Tik Tok и по-специално Twitter смятат, че повечето мерки са неприложими, докато Meta предлага коментари за всички мерки. Google от своя страна обработва повече мерки с по-голяма детайлност, но тази задълбоченост невинаги е подходяща и уместна за конкретната мярка.

Пълното съответствие по отношение на мерките по стълба Предоставяне на възможност на потребителите, изследователите и проверителите на факти (части 5-7 от Укрепения кодекс) са от съществено значение предвид предизвикателствата, пред които са изправени гражданите, изследователите и проверителите на факти в България – част от които включват политическа поляризация, силна концентрация на медийната собственост, силно руско влияние и ограничени финансови ресурси. Тези ограничения правят България особено податлива на дезинформация и изискват силно сътрудничество между заинтересованите страни, както и ефективни стратегии на МГОП, които включват повече права на потребителите, изследователите и проверителите на факти на местно ниво. Докладите на МГОП понастоящем споменават няколко мерки, които се занимават с този проблем, включително при търсене, кампании за медийна грамотност, партньорства с проверители на факти и изследователи, както и премахване на съдържание, проверка на факти и етикетиране на съобщения. Въпреки това има пропуски в предоставената информация, като някои платформи не успяват да предоставят необходимите данни. Докладите на МГОП също показват, че повече данни са предоставени от Google, Meta, Microsoft и TikTok по отношение на България в сравнение с първите два стълба, но не е ясно как тези данни се отнасят до работата на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България и factcheck.bg, които засега са единствените български  проверители на данни, одобрени от мрежата IFCN, заедно с българския клон на АФП proveri.afp.com. Не е изненада да съществуват разлики в отговорите на различните МГОП, но очакването е, че с течение на времето отчетите ще се движат в посока на предоставяне на повече подробности по всички стълбове.

В заключение трябва да се подчертае, че ключов недостатък по третия стълб е продължаващият силно ограничен безплатен достъп до данни за изследователите, което сериозно възпрепятства не само проверимостта на приложението на мерките, докладвани от самите МГОП, но също така и заплашва да подкопае научните изследвания, както и водената политика занапред, поради сегашната силно ограничена способност на изследователите да наблюдават независимо дезинформацията и доколко отделните компании прилагат Кодекса и се саморегулират. Проблемът сериозно се изостря от оттеглянето на Twitter от Кодекса и въвеждането на непосилни такси за достъп до данни. Ако не бъдат предприети спешни регулаторни действия съгласно Законодателния акт за цифровите услуги (DSA), няма да е възможно представително широкомащабно изследване на разпространението и въздействието на дезинформацията по време на предстоящите европейски избори.

Съществува и един ключов технологичен проблем с всички доклади, който трябва да бъде разрешен спешно. Става дума за необходимостта от хармонизиране на структурата на CSV и JSON докладите, подавани от различните МГОП, тъй като в момента автоматичният им анализ е практически невъзможен, също и поради липса на документация. Освен това един от CSV файловете съдържа предупреждение и препраща към пълния PDF отчет, което означава, че качените CSV или JSON файлове не са достатъчно изчерпателни. Проблемът се задълбочава при опит да се преброят срещанията на ключова дума в CSV файлове, когато стойността се различава от тази, получена при подобна работа с PDF файловете. Всички тези проблеми наложиха ръчен анализ на PDF версиите на отчетите МГОП, което отнема много време, трудоемко е и предразполага към грешки. Ето защо ние силно подкрепяме усилията на Европейската комисията да поеме водеща роля в предоставянето на всички МГОП на стандартизирани шаблони за отчитане в CSV и JSON, които са проектирани в консултация с изследователите на Европейската обсерватория за дигитални медии (EDMO) и неговите отделни центрове. Освен проблемите с форматирането, трябва да се стандартизират периодите на отчитане (в идеалния случай седмично или двуседмично), единиците за отчитане (напр. хармонизиране на диапазоните на разходите за реклама във всички платформи) и необходимите подробности за отчитането, за да позволим прозрачност и действителна отчетност.

Друга ключова препоръка, произтичаща от това изследване, е, че споделянето на данни от МГОП не е достатъчно. За да се даде възможност за ефективен мониторинг на Кодекса и независими изследвания, Европейската комисия би било добре да създаде обща широкомащабна инфраструктура за обработка на данни на територията на целия ЕС, както и механизъм, при който изследователите да споделят своя опит. Това е особено важно за държавите-членки на ЕС с по-малки езикови и технологични ресурси като България, Румъния, Словакия.

В същото време изследователите във всеки център на EDMO (включително и българо-румънския БРОД) и тези, участващи в други финансирани от ЕС изследователски проекти, насочени към борба с дезинформацията, понасят много големи и ненужни разходи по отношение на време, умения и усилия, инвестирани в обработването на данните – почистването, хармонизирането, съхранението и достъпа. Препоръчваме да се инвестира в разработването на споделени, безплатни и всеобхватни инструменти за почистване, хармонизиране, съхранение и анализ на данни с отворен код, които да позволяват на изследователите от страните от ЕС с по-малко ресурси (като тези от Централна и особено Източна Европа) да извършват ефективен мониторинг на действията на МГОП по Кодекса, тъй като в момента точно в тези държави платформите се справят най-зле по отношение на ефективното прилагане на своите политики срещу онлайн злоупотреби и дезинформация.

Изследването прави двайсетина препоръки за действия, които биха могли да бъдат предприети спешно от Европейската комисия, от една страна, и много големите онлайн платформи от друга. Препоръките са съсредоточени върху подобряването на качеството на отчетите, предоставяни от МГОП – съответствието, възможността за проверка, прозрачността и предоставянето на данни за независими изследвания и мониторинг. Допълнителни подробности са предоставени в раздел 3.3. на документа.

Оценка на прилагането на Кодекса срещу дезинформацията в България от 2022 г.

3. Общи заключения, наблюдения и препоръки

3.1. Обобщение на заключенията

От началото на своето основаване Българо-румънската обсерватория за дигитални медии (БРОД) следи развитието, свързано с Кодекса на поведение. Още на 26 януари 2023 г. по инициатива на БРОД се проведе кръгла маса, изследваща регионалните измерения, свързани с утвърждаването на Кодекса. Стана ясно, че предстои дълъг път за ангажиране на заинтересованите страни на местно ниво с Кодекса, но само няколко месеца по-късно сме в напълно различна ситуация, в която можем да проучим първия набор от доклади от платформите, подписали документа.

Представеният тук анализ е само първото изследване как много големите онлайн платформи прилагат Укрепения кодекс в България, като е направено проучване на докладите на всички ключови платформи, подписали документа. Това ново изследване/Този доклад      предоставя обобщение на подробностите за всеки, който иска да получи пълната картина на дезинформацията в България, за да добави допълнителни доказателства от местните практики.

Тук са представени данните за България от пет      подписали споразумението платформи: Google, Meta, Microsoft, TikTok и Twitter. След първоначален анализ на първия набор от доклади, тези бяха отчетите, които предоставяха най-много подробности за България.

По-конкретно, сегашното изследване е структурирано около спазването на три основни стълба: реклама и политическа реклама (области 2 и 3 от Укрепения кодекс); Интегритет на услугите (област 4 от усиления код); и Даване на възможности на потребителите, изследователската общност и проверителите на факти (области 5-7 от Укрепения кодекс).

За стълба за рекламата и политическа реклама. Основната повтаряща се тема по отношение на съответствието бяха кратките отговори, в които липсват подробности или информация, свързана със спазването на изискванията, посочени в текста. Според Microsoft и TikTok, мярка 6 не е приложима за тях, докато Google предоставя частичен отговор, без да описва текущите операции и процедури. Мярка 7 е слабо изпълнена от Google и Meta, главно поради липса на данни и предоставяния на обещания за предостави повече в бъдещи отчети. TikTok не отговаря на мярка 7.4. Като цяло се забелязва известно объркване по отношение на мярка 7.4, тъй като Meta се позовава на други мерки, което показва, че намира мярка 7.4.1 за излишна. Като цяло в много отговори липсваха исканите данни, особено когато става дума за цялата страна, а и възможността за проверка на предоставената информация е под въпрос. По отношение на България Google предоставя подробни данни за различни мерки, докато Microsoft споменава България само веднъж, а TikTok, Twitter и Meta не предоставят никакви данни на ниво цялата страна, говорейки за България.

Наблюдаваме също и различни модели в нивото на детайлност при предоставянето на обяснение на различните области. Следващата диаграма представя отговорите в трите области като проценти за съответната област. Можем да забележим, че областта с най-голям брой отговори, където платформите декларират, че показателят не е подходящ за тях, е стълбът, свързан с рекламата и с политическата реклама. Целостта на услугите показва най-подробните отговори сред трите стълба, докато комбинираните области за овластяване на потребителите, изследователите и проверяващите факти показват най-малкото количество отговори, но със значително количество детайли. Не е изненадващо да открием такива разлики, но може да се очаква, че с течение на времето отчетите ще се движат в посока на предоставяне на повече подробности за работата по всички стълбове. Можем също да видим, че като цяло Twitter, Microsoft и TikTok виждат повече мерки като неприложими, докато Meta предлага коментари за всички мерки; Google изглежда обработва повече мерки от други с достатъчно ниво на детайлност. Понякога обаче тази задълбоченост не е подходяща за отговора или за мярката.

Фигура 5 - Сравнение на разпределението на рейтинга на отговора

image-20230910214346-3.png

По отношение на целостта на услугите наблюдаваме по-подробни обяснения от Google. В общите отговори, макар и подробни обаче, остава характерна липсата на проверима информация. Наблюдението е вярно до известна степен за всички платформи, но особено за Microsoft, TikTok и Meta. Отговорите на Twitter продължават да бъдат като цяло повърхностни или често несвързани по отношение на уместността, задълбочеността и допълнителните данни и отговори. Отговорите в този стълб изискват конкретни данни, свързани с премахнати фалшиви акаунти, фалшиви харесвания, фалшиви последователи и забранени в България акаунти. Те са предоставени от TikTok и LinkedIn. Изследователите обаче се нуждаят от по-подробни данни, както и уточнения как са били събрани и анализирани данните, с повече прозрачност и подробности. Като цяло в отговорите на компаниите липсва изискваната яснота и дълбочина, което създава съмнения относно проверимостта на информацията. Има различни аспекти на мерките, които не са въведени или за които се твърди, че са в някакъв етап на изпълнение, за който не са предоставени данни. Надяваме се, че тези данни и информация ще се появят в бъдещи      предоставени отчети.

Овластяването – даването на повече възможности на потребителите, изследователската общност и проверителите на факти е жизненоважен компонент за ограничаване на разпространението на дезинформация. Предизвикателствата, пред които е изправена България по отношение на политическата поляризация, концентрацията на медийна собственост и редакционната независимост, продължаващата работа по медийната грамотност, мощното технологично влияние върху навиците за потребление на информация, геополитическият контекст и позицията й на страна с нисък езиков и технологичен ресурс налагат решителни действия по този стълб. Платформите трябва да развият спрямо       потребителите, изследователите и проверителите на факти прозрачни, ясни и взаимно приемливи отношения, за да помогнат за справянето с този сериозен социален проблем. Даването на права на потребителите, изследователите и проверителите на факти са жизненоважен компонент на стратегиите за анализиране и справяне с проблема с дезинформацията в България, заради специфичната уязвимост на българския дискурс по различни теми. В рамките на този стълб бяха разгледани няколко мерки, които се занимаваха с аспекти като интервенции при търсене и съобщения за обществени услуги, кампании за медийна грамотност, партньорства и инициативи с проверители на факти и изследователи, процент на анулирани споделяния и премахване на съдържание, проверка на факти, поставяне на предупреждения     , обжалвания и премахване на съдържание и редица други мерки и функции, предназначени да задоволят изискванията на Кодекса. В резултатите по този стълб също липсват данни, отново се повтаря общото усещане за неяснота по отношение на детайлите на някои от отговорите. Често има примери за платформи, като например Microsoft в QRE 17.1, които не успяват да осигурят показателя, изискван от мярката, но въпреки това отговарят с други видове преброявания. Най-общо казано, има значителни пропуски в предоставената информация, които трябва да бъдат разгледани в бъдещи отчетни периоди. По отношение на отчитането на конкретни данни в държавите членки, този стълб предостави повече данни от останалите и за разлика от другите стълбове данните за България  бяха предоставени от Google, Meta, Microsoft и TikTok     . Това, което не е съвсем ясно, е връзката между данните за България и единствения сертифициран член на IFCN в България с български произход – Асоциацията на европейските журналисти. Освен това се предоставят относително малко подробности относно методите, използвани за изчисляване на цифрите, предоставени за България и кой е участвал в този процес. Това създава тревожна празнина, която изисква по-голямо внимание и достъп до данните, за да се подпомогне изследователската и проверяващата факти общност. България е уязвима страна членка и всички подписали трябва да положат усилия тя да не бъде пренебрегвана. Директният достъп до данните, както и справедливият и пропорционален фокус върху България      са инструментални и крайно необходими за разработването на политики, ръководени от изследвания, както и за подпомагане на българската изследователска и проверяваща фактите общност в тяхната работа .

X/Twitter не предостави специфични за страната данни за нито една от мерките по нито един от стълбовете.

3.2. Бариери пред автоматизирането на анализа на МГОП отчети

Преди да бъде преминато към ръчен анализ, първо беше изпробван автоматичен подход за анализ на данните. Първата стъпка беше да се опита автоматично изтегляне на данните от уебсайта на отчета, но това очерта няколко основни проблема:

  1. Първо, динамичният характер на уебсайта представлява предизвикателство, тъй като всеки скрипт, създаден за автоматизирано изтегляне на CSV и JSON версиите на отчетите, може да се повреди в бъдеще, което изисква чести адаптации. По-опростен и основен формат на страницата за споделяне на отчетите би бил за предпочитане, тъй като ще улесни достъпа и ще опрости процеса на автоматично изтегляне на данни.
  2. Освен това уебсайтът, на който са поместени, не предоставя допълнителна информация относно списъка с файлове, като например дати на публикуване      на      SCV и JSON файловете или датите на последните им модификации. Това би било изключително полезно да се знае, за да се осигури последователност на анализа. По-конкретно, проблемът е, че ако всички файлове се изтеглят на дадена дата и след това базата данни с отчетни файлове се актуализира, нашата програма за изтегляне на данни не може да определи надеждно кои файлове са били променени след последното ни изтегляне. Тъй като базата данни нараства с времето, ръчната проверка за актуализации ще се превърне в изключително времеемка задача.
  3. Процесът на създаване на CSV и JSON файловете не е добре документиран, което прави неясно как са били генерирани. Освен това един от CSV файловете съдържа предупреждение и препраща към пълния PDF файл, което означава, че не може да се разчита на качените CSV или JSON файлове и налага ръчна проверка всеки път. Би било полезно да има гаранции, че CSV файловете съдържат цялата необходима информация от пълните PDF файлове.
  4. Изглежда има някои несъответствия между съдържанието на CSV файловете и PDF версиите на отчетите. Установихме това, когато преброихме срещанията на ключова дума в един от CSV файловете и след това сравнихме полученото число с различния брой, получен чрез ръчно търсене в PDF файла.
  5. Автоматичното извличане на информация от отчетите във формат PDF е предизвикателна задача, тъй като документите са форматирани като таблици. Нашият екип експериментира с различни библиотеки на Python, но резултатите бяха незадоволителни.

Изводът е, че автоматичното извличане на информация от много големите онлайн платформи е много трудно и спешно трябва да бъде подобрено.

3.3. Препоръки

Въз основа на извършения анализ е предложен набор от препоръки за спешни действия от страна на Европейската комисия с цел подобряване на качеството, съответствието, проверимостта, прозрачността и предоставянето на данни в докладите на МГОП:

  1. Европейската комисия трябва да бъде водеща при предоставянето на стандартизирани шаблони за отчитане на приложението на Кодекса от всички МГОП във формати CSV и JSON, които са проектирани в консултация с изследователи на центровете от EDMO. Това е необходимо за улесняване на автоматизираната обработка и междуплатформен анализ.
  2. Освен проблеми с форматирането, ние препоръчваме водена от ЕК стандартизация на периодите на отчитане (в идеалния случай седмично или двуседмично), единици за отчитане (напр. хармонизиране на диапазона на разходите за реклама във всички платформи) и необходимите подробности за отчитането, за да се даде възможност за прозрачност и отчетност.
  3. За да даде възможност за ефективен мониторинг на Кодекса и независими изследвания, Европейската комисия би било добре създаде и финансира споделена широкомащабна инфраструктура за обработка на данни в целия ЕС, както и механизъм за изследователите да могат да споделят ноу-хау. Това е спешно необходимо, тъй като настоящите разпоредби за споделяне на данни от МГОП са неадекватни както за целите на прозрачността и независимата оценка от страна на изследователите, така и за предоставяне на възможност за изследвания в обществен интерес (напр. по време на предстоящите избори за ЕС).
  4. Препоръчваме на ЕС да инвестира в разработването на споделени, безплатни и цялостни инструменти с отворен код, които да се ползват за почистване, хармонизиране, съхранение и анализ на данните      споделяни от МГОП. Това е силно необходимо на изследователите от страните от ЕС с по-малко ресурси (като тези от Централна и Източна Европа), за да извършват ефективен мониторинг на прилагането на Кодекса и извършваните от МГОП мерки срещу дезинформация, тъй като точно в тези държави в момента платформите се справят най-зле по отношение на ефективното прилагане на политиките срещу онлайн злоупотребите и дезинформацията.
  5. ЕК трябва да поеме водеща роля при определянето на общи политики за достъп до изследователски данни, вместо да оставя това на всяка платформа. Тези политики трябва да постановят, че достъпът до изследователски данни е безплатен за доказани изследователи в целия ЕС и че това включва изследователи не само от академичните среди, но и от неправителствени организации, обществени медии и независими, лицензирани организации проверяващи факти, всички от които работят върху уникални и изключително ценни изследвания на дезинформацията.
  6. Междуплатформените стандарти за споделяне на структурирани данни и общи API за достъп до данни трябва да бъдат създадени и приети от всички МГОП. Необходими са действия от множество заинтересовани страни, за да се дефинират и приложат, за да се даде възможност за междуплатформени, количествени сравнителни проучвания по ключови въпроси като разпространение на дезинформация между платформи, междуплатформена политическа рекламна кампания по време на избори и пр.
  7. МГОП трябва да понесат последствията от оттеглянето си от Кодекса, за да обезсърчат други МГОП да последват примера на X\Twitter при въвеждането на непосилни такси за достъп до данни за изследователи и отказ от спазване на кодекса.
  8. Основният критерий, при който МГОП се провалят, е в проверимостта и прозрачността на техните самоотчетени стойности. Призоваваме ЕК да гарантира, че споделянето на данни за съответствие от МГОП ще включва големи и представителни извадки от модерирано, демонетизирано и премахнато съдържание. Това е единственият начин за изследователите да проверят (въз основа на тези доказателства) дали платформите налагат своите политики правилно и че легитимното съдържание и акаунти не се заглушават поради пристрастия или грешки в алгоритмичното модериране и/или човешка грешка при модерирането. Това е особено критично около глобални извънредни ситуации като пандемията от COVID-19 и войната в Украйна, както и ключови събития в целия ЕС като европейските избори, тъй като те генерират десетки милиони публикации на ден в големи платформи като Facebook, YouTube , Twitter и TikTok.
  9. Достъпът до данни за изследователите трябва да бъде безплатен и предоставените данни трябва да бъдат в достатъчно голям мащаб, за да позволят да се направят изследвания и мониторинг на разпространението на дезинформация в по-голям мащаб (а не само да предоставят малка извадка за социалните науки). Изследователите също се нуждаят от достъп до достатъчно големи обеми от данни, за да позволят голямо, широкомащабно наблюдение на съответствието на приложението на Кодекса от МГОП.
  10. Когато докладите на МГОП предоставят много сходни отговори (особено статистика) за две различни платформи (някои от отчетите на Meta във връзка с Facebook и Instagram), препоръчваме ЕК да подаде официално искане за подробности и разяснения.
  11. По същия начин ЕК трябва официално да пише на МГОП, когато в докладите липсват данни или конкретни стойности. Използването на неясни диапазони и широки, общи отговори на въпросите трябва да се счита за несъответстващо.
  12. ЕК трябва да смята данните от МГОП за несъответстващи също и когато прилагат мерки само в малък брой държави-членки на ЕС и по-специално да настоява за незабавно въвеждане на мерките в България и други подобни уязвими страни от ЕС, където руската пропаганда и политическата дезинформация, както и дезинформацията за здравето и климата не само процъфтяват, но причиняват много значителни вреди в реалния свят. В този доклад      са отбелязани множество примери, напр. QRE 25.1.1, QRE 30.1.3.
  13. ЕК трябва да работи в тясно сътрудничество с МГОП, за да осигури прозрачен и справедлив процес за даване на достъп до данни на           изследователите и да подобрят техния капацитет за достъп до данни за изследователски цели. В момента съществува опасност изследователите от страните от Източна и Централна Европа да бъдат маргинализирани, като повечето усилия и средства са насочени към изследователски лаборатории в по-големи страни и пазари. Освен това някои компании понастоящем отхвърлят до 80% от исканията за достъп до данни от изследователи (вижте Google под QRE26.2.3), което показва, че проверките на изследователите и политиките за достъп до данни не могат да бъдат оставени на преценката на отделните МГОП.

Съществуват и редица препоръки, насочени към действия, които МГОП трябва да предприемат в краткосрочен до средносрочен план, за да подобрят прилагането и спазването на Кодекса:

  1. Всички МГОП трябва да започнат да работят с експерти и изследователи по целостта на информацията , включително организации като NewsGuard и GDI, и да ги използват като източник и референции на домейни разптространяващи дезинформация.
  2. МГОП трябва да подобрят използването на проверки на факти в България (напр. вижте Microsoft и TikTok под SLI 31.1.1, също внедряване на QRE 32.1.1) и да работят с независими проверяващи факти организации в България, както и да осигурят финансиране, обучение, достъп до данни и инструменти и споделяне на знания, насочени към подобряване на много ограничения капацитет за проверка на факти, с който разполага България – проблем, който трябва да бъде решен спешно.
  3. Компаниите, които притежават повече от една онлайн социална платформа, трябва да осигурят предоставянето на достатъчно подробни и проверими отговори за всяка платформа.
  4. МГОП трябва да си сътрудничат тясно помежду си, за да гарантират въвеждането на ефективни междуплатформени мерки за борба с дезинформацията.
  5. МГОП трябва значително да подобрят количественото отчитане, което предоставят в рамките на SLI, разбити на месечна база и на база държава-членка на ЕС. В допълнение към изчерпателността и строгостта трябва да се обърне специално внимание на възможността за проверка и прозрачност.
  6. МГОП трябва да работят с ЕК и всички други заинтересовани страни, за да осигурят подходящо за целта предоставяне на достъп до данни за независими изследвания и мониторинг на дезинформация.

Библиография

Google (2023) Практически кодекс относно дезинформацията – Доклад на Google за периода 1 юли 2022 г. - 30 септември 2022 г. Достъпен на: https://disinfocode.eu/reports-archive/?years=2023 (Достъп: 20 юли 2023 г.) .

ЕК. Засиленият кодекс на практика относно дезинформацията 2022 г. Достъпно на: https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/library/2022-strengthened-code-practice-disinformation (Достъп: 21 юли 2023 г.).

Meta (2023) Практически кодекс относно дезинформацията – Meta Baseline Report. Достъпно на: https://disinfocode.eu/reports-archive/?years=2023 (Достъп: 20 юли 2023 г.).

Microsoft (2023 г.) Практически кодекс относно основния доклад за дезинформация – януари 2023 г. Microsoft. Достъпно на: https://disinfocode.eu/reports-archive/?years=2023 (Достъп: 20 юли 2023 г.).

TikTok (2023) Кодекс на практиката относно дезинформацията – Доклад на TikTok за периода 16 юни - 16 декември 2022 г. Достъпен на: https://disinfocode.eu/reports-archive/?years=2023 (Достъп: 20 юли 2023 г.).

Методология за публичен и визионерски анализ на Kantar (2023 г.) Рамка за мониторинг на Кодекса на практиките относно дезинформацията .

 

Tags:

Последвайте ни