Българо-румънската обсерватория за дигитални медии БРОД срещу дезинформацията в български контекст

1. Мотивация

В България съществуват множество различни организации, които полагат усилия в противопоставянето срещу дезинформацията на различни равнища. През последните години съществуват и много проекти, финансирани главно от Европейския съюз и от фондацията Америка за България, които подпомагат местните усилия. Ролята на Българо-румънската обсерватория за дигитални медии БРОД е да обедини регионалните усилия и да се превърне в мост между различните участници в българските условия, да фокусира усилията им, да подпомага медийната грамотност, да спомогне за развиването на проверката на фактите от журналистите, да стимулира изследователите на анализират проблема, за да се постигне като резултат по-качествена информация, добра медийна грамотност и по-генерално – по-добра среда за живеене на територията на България и Румъния.

В конкретния текст под дезинформация се схваща определението на Европейската комисия и разграниченията направени от Айртън и Позети на дизинформация, мисинформация и малинформация (Айртън&Позети, 2021).

1. Особености на медийната среда в България

Медийната среда в България страда от поредица от недостатъци, много от които са изследвани от различни местни и международни организации. През 2023 г. България е сред изоставащите в Европейския съюз по свободата на словото. Организацията "Репортери без граници" постави България на 71-о място по свобода на словото в годишната си класация[1]. Миналата година България е на 91-а позиция. "Свободата на словото в една от най-бедните и най-корумпирани държави в Европейския съюз е крехка и нестабилна. Малкото независими гласове в България работят под постоянен натиск", посочват от организацията и допълват, че медиите у нас са зависими от рекламата, а разпределението на средствата от национални и европейски фондове е непрозрачно и позволява предоставянето на публични средства срещу специфично медийно отразяване. "Разследващите репортери, които отразяват организираната престъпност и корупцията, са обект на редовни заплахи. В допълнение на това медиите, фокусирани върху проблемите на малцинствата и тези, които получават средства от Западна Европа и САЩ, срещат враждебно отношение и кампании на омразата“, се казва още в заключенията. Такива са и опасенията на Асоциацията на европейските журналисти АЕЖ, които твърдо отстояват правото на професионалистите и се противопоставят срещу т. нар. SLAPP - Strategic Lawsuit Against Public Participation – дела с различни инициативи[2]. Анализаторите от „Репортери без граници“ отбелязват липсата на воля от страна на властите да разследват и осъждат посегателствата срещу журналисти, а проблемът е и извън столицата.

България е с най-ниския индекс на медийна грамотност в Европейския съюз включително и през 2023 г. от общо 41 оценени страни в Европа. Според създателите на изследването[3], индексът измерва потенциалната уязвимост на обществата към дезинформацията.

Същевременно, България е сред страните в Европа с най-висока концентрация на медийна собственост. Това гласи доклад на Платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите[4].

За първи път институционално, а не само чрез подмятания и обвинения, на 7 август 2023 г. премиерът на България акад. Николай Денков заяви, че има много сериозна дезинформация в публичното пространство, с измислени твърдения и интерпретации, които изобщо не съответстват на истината: "Съветът за електронни медии (СЕМ) очевидно не си върши работата. Не може журналисти, които разпространяват неверни факти, вероятно знаейки, че са неверни, да не бъдат санкционирани по някакъв начин. Журналистическата етика изисква не просто да казвате нещо, а да го проверите през няколко източника. Има базови стандарти, които водещите медии по света спазват задължително"[5]. На въпрос, свързан с изказването на председателят на Съюза за електронни медии (СЕМ) Соня Момчилова, че "лъжата също има право на живот", Николай Денков коментира: "Самият факт, че председателят на СЕМ може да изрече такава фраза, показва, че той не си е на мястото".

Българите в най-малка степен от всички европейци подкрепят действията на Европейския съюз спрямо Русия след инвазията в Украйна. Това показват проучванията през последната година, а последното[6], преди публикуването на тази статия не се отличава.

Българи, които обаче не работят на територията на страната, разобличават дезинформацията – Христо Грозев през последните десетина години се утвърди на международната медийна сцена заедно с уебсайта https://www.bellingcat.com^[7]. Редица разкрития бяха направени благодарение на тези усилия (свалянето на малайзийския боинг 347 през юни 2014 г. над Донецк и ролята на Русия[8], случаят Гебрев[9]). Сайтът се занимава с разследваща журналистика и прилага OSINT[10] – използването на отворени източници за извличане на данни и информация.

Периодично в България журналисти[11] коментират, че техни постове във Фейсбук са докладвани и забранявани. Не става дума за единични случаи, а проблемът системно[12] се появява в българската среда.

1. Усилия срещу дезинформацията

Темата за дезинформацията не остава незабелязана. Редица български изследователи от различни области обръщат внимание на явлението. Част от тези усилия са и дискусиите[13], организирани от Факултета по журналистика и масови комуникации към СУ „Св. Климент Охридски“.

Редица изследователски центрове се занимават с проучване на дезинформацията, но най-значимо е присъствието на Центъра за изследване на демокрацията[14],  който има традиции в анализирането на процесите в пост комунистическа България с десетки публикации[15].

Технологичните компании също не са в страни от тези усилия, като няколко[16] от тях са особено активни в разработката на нови инструменти за откриване на потенциална дезинформация или систематизиране и визуализиране на вече известна дезинформация, както и в организирането на вече традиционна годишна конференция за обсъждане на технологичните предизвикателства.

В България, преди 2023 г., като проверител на данни, одобрен от International Fact-Checking Network[17], беше активна единствено българската секция на Агенция Франс Прес (AFP), а вече подобен лиценз има и сайтът factcheck.bg[18]. Оптимистично е, че в рамките на проекта БРОД с проверка на факти се зае и националната телевизия БНТ, а в течение на 2023 г. двете частни основни телевизии БТВ[19] и Нова[20]създадоха свои рубрики за проверка на фактите. Българското национално радио (БНР) също има свой обучен екип и специална рубрика[21].

В България работи активно и Коалиция за медийна грамотност[22], която непрестанно организира кампании, свързани с повишаване на чувствителността по отношение на дезинформацията. 2023-та година е белязана от цялостна кампания за медийната грамотност, като различни инициативи продължават през цялата година. Те обхващат учителите, учениците, родителите, библиотекарите, дефинират се най-уязвимите части на обществото.

Представителството на Европейския съюз в България също прави усилия през последните десетина години да отбелязва опасността от нарастването на дезинформацията с различни събития и инициативи, като привлича освен политолози и социолози, редица технологични компании, които се опитват да автоматизират откриването на дезинформация. Именно представителството е в основата на усилията за създаване на Коалиция срещу дезинформацията[23].

1. Какво е БРОД

На фона на пропагандата около войната на Русия срещу Украйна и постковид инфодемията, от началото на 2023 г. започна работа Българо-румънската обсерватория за дигитални медии БРОД. Тя е основен партньор за България и Румъния на Европейската обсерватория за дигитални медии (EDMO), която е създадена по идея на Европейската комисия. Целта на EDMO и в частност на БРОД е да обединяват усилията на общността срещу дезинформацията.

БРОД съчетава експертизата на 12 различни организации от България, Румъния, Гърция, Франция и Словения, като три са основните области на работа: проверка на фактите, медийна грамотност и изследвания в областта на противопоставянето на дезинформацията. Хъбът постепенно се изгражда като средище между различните участници в медийната среда в България – медиите, проверителите на факти, регулаторите, институциите, гражданите, изследователите и технологичните компании. В рамките на инициативата, Българската национална телевизия изгражда екип от проверители на факти, който черпи опит от най-големия в областта – АФП. Инструмент за работа с базата данни от проверените факти разработва българската компания Онтотекст[24], а  Националният учебен център (НУЦ)[25] адаптира програми за медийна грамотност. Пионерите в наблюдението на пропагандните наративи ЦИД се занимават с изследванията на процесите.

БРОД среща специфични трудности в критичния период на политическа нестабилност, но се опитва да намери пътя за събиране на заинтересованите страни и да постави важните въпроси.

1. БРОД в действие: Оценка на прилагането на Укрепения кодекс за поведение във връзка с дезинформацията в ЕС от страна на много големите онлайн платформи в България[26]

През юни 2022 г. Google, Meta, Microsoft, TikTok, Twitter (ребрандиран като X), както и няколко компании от рекламната индустрия подписаха Укрепения кодекс за поведение във връзка с дезинформацията в ЕС (Европейска комисия, 2022 г.), като целта е индустрията да се саморегулира в усилията срещу дезинформацията. Тези действия се наложиха след лавината от дезинформация през последните години, прокарвана през дигиталните медии и платформи, като се започне със случая с пропагандирането на БРЕКЗИТ, подкрепата за избирането на Доналд Тръмп за президент и злоупотребите на Кеймбридж Аналитика и Стивън Банън. С подписването на кодекса, платформите се съгласиха на правилата, предложени от Европейския съюз. Сред тях бе и изискването да се предоставят регулярно доклади, в които да се описват случаите на противопоставяне срещу дезинформацията.

Екип на БРОД анализира първите подобни доклади, предоставени от платформите Google, Meta, Microsoft, TikTok и Twitter в съответствие с трите основни стълба на кодекса  Реклама и политическа реклама; (ii) Цялост на услугите; и (iii) Даване на повече възможности на потребителите, изследователите и проверителите на факти. Изследователите прилагат тристепенна скала, за да оценят всеки отговор – лош, задоволителен и добър, като отделно има възможност за липса на данни. В допълнение са приложени елементи от методологията на Kantar Public and Visionary Analytics[27], които използват показатели като съответствие, яснота, уместност, полезност и възможност за проверка (Keily et al., 2023).

Обобщените резултати показват, че отговорите, свързани със стълба Реклама и политическа реклама – не отговарят на изискванията на Кодекса и това е областта, където платформите са декларирали, че въпросите към тях са най-неподходящи.

При изпълнението по втория стълб Цялост на услугите се наблюдават по-подробни обяснения, особено от страна на Google. Въпреки това не е предоставена проверима информация, посочват изследователите. И ако Microsoft, Tik Tok и Тwitter смятат, че повечето от мерки са неприложими, Meta предлага отговори за всичките мерки по този стълб, допълват те.

В направлението Предоставяне на възможност на потребителите, изследователите и проверителите на факти, платформите не успяват да предоставят необходимите данни, пишат от ГЕЙТ. Предоставени са повече данни, но те не са релевантни към темите – например не е ясно как се отнасят към проверените данни от одобрените фактчекъри от България от мрежата IFCN[28] - factcheck.bg[29] и proveri.afp.com[30] на АФП, нито пък множеството забрани на постове на журналисти, за които се съобщава редовно.

Ключов недостатък е силно ограничения безплатен достъп до данни за изследователите и се цитира решението на Туитър да вдигне таксите за използването на данни за изследвания.

Дава се препоръка за спешни регулаторни действия съгласно Законодателния акт за цифровите услуги (DSA), за да е възможно представително широкомащабно изследване на разпространението и въздействието на дезинформацията по време на предстоящите европейски избори. Важно е големите онлайн платформи като Туитър, които се отказаха от изпълнение на Кодекса, да понасят последствия, за да се обезсърчат подобни действия при евентуални бъдещи откази от страна на платформите.

Широкомащабна инфраструктура за обработка на данни на територията на целия Европейски съюз би подпомогнала прозрачността и бързината на анализ. Това е особено важно за държавите-членки на ЕС с по-малки езикови ресурси като например България, Румъния, Словакия. Важно е да се изясни методиката, по която големите онлайн платформи събират и аналзират данните. Често в докладите си те обещават, че някакви мерки тепърва ще бъдат предприети и още не са предоставени данни. Изследователите правят и редица технологични препоръки, които да улеснят обработката на данните.

Необходима е стандартизация на периодите на отчитане, както и яснота за например разходите за реклама във всички платформи).

Компаниите, които притежават повече от една онлайн социална платформа, трябва да осигурят предоставянето на достатъчно подробни и проверими отговори във всяка платформа.

Докладът е само първата стъпка в анализирането на усилията на големите онлайн платформи в посока на намаляване на дезинформацията. Освен работата на БРОД, подобен анализ[31] до момента е предоставен от Ирландската обсерватория за дигитални медии (EDMO-Ireland) в сътрудничество с Германската (GADMO). Изводите, направени от EDMO-Ireland и GADMO по отношение на усилията на големите платформи за спазване на Укрепения кодекс са подобни на българските, въпреки че анализираните езици са много по-богати на ресурси – непрозрачност, трудно проверими данни, липса на детайлност (Park& Mündges, 2023). По-рано, през 2019 г. Групата на Европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA) [32]също направи своя оценка на приложението на Кодекса.

Анализът на БРОД на приложението на Укрепения кодекс се появява успоредно с доклада на Европейската комисия, свързан с прилагането на рамка за управление на риска по отношение руските дезинформационни кампании със Законодателния акт за цифровите услуги[33], както и заедно с доклада за консултациите във връзка със Законодателния акт за цифровите услуги[34].

1. Бъдеща работа

Въпреки че са многопосочни и многопластови, усилията за противопоставяне на дезинформацията все още не са достатъчни да се намали разпространението й и предстои много работа. Дезинформацията се превръща в постоянно явление, което не е свързано само с период на избори, пандемия или война. Затова се изискват постоянни и осъзнати усилия от цялото общество. Те трябва да включват както и институционална подкрепа, така и законодателни мерки, които подкрепят работата на журналистите, изследователите и учителите в областта на ограничаване на пропагандата.

При подкрепа от институциите, повече проверители на факти, по-високо ниво и уважение към журналистите, повишаване на доверието в институциите, подобряване на медийната грамотност са основните посоки за овладяването на постоянната инфодемия. Наративите на дезинформацията мутират според най-наболелите теми в обществата, което поставя гражданите пред постоянна опасност.

Библиография

Айртън, Ч., Позети, Дж., Журналистика, „фалшиви новини“ и дезинформация : наръчник за академична и професионална подготовка по журналистика, 2021, Юнеско, https://unesdoc.unesco.org/ark:/48223/pf0000377660

Kiely, K., Margova, R., Gargova, G., Dobreva, M., Gandova, T., Stefanova, T., Kireva, V., Bontcheva, K., Evaluating VLOP and VLOSE Implementation of the Strengthened EU Code of Practice on Disinformation in Bulgaria, 11.9.2023, https://edmo.eu/wp-content/uploads/2023/05/Evaluating-the-Revised-EU-Code-of-Practice-on-Disinformation-in-BulgariaFINAL.pdf

Park, K., Mündges, S., CoP Monitor, Baseline Reports, Assessment of VLOP and VLOSE Signatory Reports for the Strengthened Code of Practice on Disinformation, 2023, https://fujomedia.eu/wp-content/uploads/2023/09/CoP-Monitor-Report.pdf

[1] Вж. 2023 World Press Freedom Index – journalism threatened by fake content industry https://rsf.org/fr/classement

[2] Вж.  ANTI-SLAPP обучение – как да разпознаваме и противодействаме на делата „шамари“ https://aej-bulgaria.org/events/anti-slapp-%D0%BE%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE/

[3] Вж. Индекс за медийна грамотност 2023, Институт Отворено Общество, София, European Policies Initiatives https://osis.bg/wp-content/uploads/2023/06/MLI-report-in-Bulgarian-29.06.pdf

[4] Вж. Annual Report by the partner organisations to the Council of Europe Platform to Promote the Protection of Journalism and Safety of Journalists, War in Europe and the Fight for the Right to Report, Council of Europe, 2023 https://rm.coe.int/prems-019323-gbr-2519-annual-report-by-the-partner-organisations-to-th/1680aa743d

[5] Вж. Дир.бг, Денков отчете 2 месеца на кабината с рестарт на всички проблемни сектори https://dnes.dir.bg/politika/denkov-otchete-2-mesetsa-na-kabineta-s-restart-na-vsichki-problemni-sektori-500-merki-sa-na-hod

[6] Вж. Мария Колева, Българите най-малко подкрепят действията на ЕС спрямо Русия, БНТ https://bntnews.bg/news/balgarite-nai-malko-podkrepyat-deistviyata-na-es-spryamo-rusiya-1240443news.html

[7] Вж. https://www.bellingcat.com/

[8] Вж. MH17: Потенциальные подозреваемые и свидетели из 53-й зенитно-ракетной бригады, Белингкат, https://ru.bellingcat.com/novosti/russia/2016/02/23/53rd-report-ru/

[9] Вж.“Белингкат”: Секретен отдел 29155 на ГРУ стои зад отравянето на Емилиян Гебрев, Свободна Европа,  https://www.svobodnaevropa.bg/a/30288348.html

[10] Вж. Белингкат, OSINT, https://www.bellingcat.com/tag/osint/

[11] Вж. Polina Paunova, Facebook, 21, September, 2023, https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fpolina.paunova.5%2Fposts%2Fpfbid02NdB4t7XEHwr6ajLTsPZoFFH9E6ompzshSAg4htyftG5Vztyz8d8Hxdp5dhuNTkAzl&show_text=true

[12] Вж. Facebook погна български журналисти за стари постове, свързани с АЕЖ, Клуб Зет, 21.09.2023, https://clubz.bg/141513

[13] Вж. ДЕЗИНФОРМАЦИЯТА: НОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА, Сборник с доклади, ФЖМИ, СУ „Св. Климент Охридски“, https://unipress.bg/dezinformatsiyata-novite-predizvikatelstva

[14] Вж. Център за изследване на демокрацията https://csd.bg/bg/

[15] Вж. поредица от публикации на Центъра за изследване на демокрацията https://csd.bg/bg/search/?tx_kesearch_pi1%5Bsword%5D=%D0%B4%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&tx_kesearch_pi1%5Bpage%5D=4&tx_kesearch_pi1%5BresetFilters%5D=0&tx_kesearch_pi1%5BsortByField%5D=&tx_kesearch_pi1%5BsortByDir%5D=&x=0&y=0&cHash=16bb259d103b598712cb3ce1307426a0

[16] Вж. Конференция „Технологии срещу дезинформацията“, 23 юни 2022, София, https://aej-bulgaria.org/tech-against-disinfo-conf-sofia/

[17] Вж. Пойнтър https://www.poynter.org/

[18] Вж. Българският фактчек портал Фактчек https://factcheck.bg/

[19] Вж. „Провери фактите“: Разработва ли се биологично оръжие у нас и по света, Росен Цветков, Би Ти Ви,  10.09.2023 г., https://btvnovinite.bg/predavania/120-minuti/proveri-faktite-razrabotva-li-se-biologichno-orazhie-u-nas-i-po-sveta.html

[20] Вж. FACTCHECK: Противоречивите и неверни твърдения в предизборната кампания, Нова Телевизия, 4 април 2023 г., https://nova.bg/news/view/2023/04/04/407231/factcheck-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/

[21] Вж. Разработките за проверка на факти на Българското национално радио, БНР, https://bnr.bg/factcheck

[22] Вж. Уебсайтът на Българската коалиция за медийна грамотност, https://gramoten.li/

[23] Вж. Уебсайтът на българското представителство https://bulgaria.representation.ec.europa.eu/novini-i-sbitiya/novini-0/predstavyane-na-blgarska-koaliciya-sreschu-dezinformaciyata-2022-04-01_bg

[24] Вж. Компанията Онтотекст https://www.ontotext.com/

[25] Вж. Национален учебен център https://ntcenter.bg/about-us/

[26] Вж. Оценка на прилагането на Укрепения кодекс за поведение във връзка с дезинформацията в ЕС от страна на много големите онлайн платформи в България, https://brodhub.eu/bg/izsledvaniya/otsenka-na-prilaganeto-na-ukrepeniia-kodeks-za-povedenie-viev-vriezka-s-dezinformatsiiata-v-bielgariia-ot-strana-na-mnogo-golemite-onlain-platformi/

[27] Вж. VA Kicks Off a Study on the Code of Practice on Disinformation, https://www.visionary.lt/spotlight/va-kicks-off-a-study-on-the-code-of-practice-on-disinformation/

[28] Вж. Empowering fact-checkers worldwide, IFCN, https://www.poynter.org/ifcn/

[29] Вж. Уебсайтът на Фактчек, https://factcheck.bg/

[30] Вж. Уебсайтат на Българската секция на АФП за проверка на фактите, https://proveri.afp.com/list

[31] Вж. CoP Monitor, Baseline Reports, EDMO-Ireland, https://edmohub.ie/index.php/major-platforms-disinformation-fight-under-scrutiny-in-new-cop-monitor-report/

[32] Вж. Доклада на ЕРГА за прилагането на споразуменията на онлайнплатформите https://erga-online.eu/wp-content/uploads/2020/05/ERGA-2019-report-published-2020-LQ.pdf

[33] Вж. Доклада, свързан с дезинформационните кампании на Русия и Законодателния акт за цифровите услуги, https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/c1d645d0-42f5-11ee-a8b8-01aa75ed71a1/language-de

[34] Вж. Доклада, свързан с консултациите във връзка със Законодателния акт за цифровите услуги, https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/library/digital-services-act-summary-report-public-consultation-dsa-transparency-database

Проектът е финансиран от Европейския съюз по договор номер: 101083730 - BROD. Документите в него отразяват възгледите  eдинствено на независимия консорциум и Комисията не носи отговорност за използването на поместената информация.