"ЕС ни дава 4 милиарда за да затворим ТЕЦ, които струват 40 милиарда и изкарват по 2 милиарда печалба на година!!", гласи Facebook публикация.  Същият текст беше публикуван в социалната мрежа и от други потребители, например тук. От 12 октомври 2023 г. насам тези публикации са били споделени над 5500 пъти, предизвиквайки анти-европейски настроения в коментарите и дори призиви България да напусне съюза. В същото време някой потребители коментират, че данните не са верни.

Въпросните публикации започват да се споделят широко по време на протестите на миньорите и работниците в сектора, провокирани от решението на правителството от 29 септември 2023 г. да изпрати на Европейската комисия дълго отлаганите планове за справедлив преход за въгледобивните региони Перник, Кюстендил и Стара Загора. Одобрението на предложенията в Брюксел е важна стъпка, която ще даде различни възможности като преквалификация на заетите във въглищната енергетика или средства за увеличаване на мощностите за възобновяема енергия.

Постепенното премахване на въглищата е от основно значение за изпълнението на ангажиментите на България по "Зелената сделка" на ЕС, която предвижда намаляване на емисиите на парникови газове с 55% спрямо нивата от 1990 г. до 2030 г. и постигане на "нулеви нетни емисии" до 2050 г. 

България е обявила плановете си за затваряне на въглищните си електроцентрали до 2038 г., но се забави в необходимите стъпки за осигуряване на европейско финансиране за зелен преход заради съпротивата на работещите в сектора и синдикатите.  Тя е последната дъжава-членка на ЕС, която представя плановете си пред ЕК и в резултат на това рискува да загуби достъп до 1,3 млрд. европейско финансиране само за 2022-23 г. 

В този контекст внушенията, че ЕС директно предоставя милиарди на Българи, за да затвори въглищните си централи, и че българските въглищни централи са на стойност,  като тази спомената в публикацията, са подвеждащи и в някои случаи неверни, установи нашият анализ.

ЕС финансира зеления преход, а не извеждането от експлоатация на въглищни централи

В публикацията се твърди, че "ЕС ни дава 4 милиарда, за да закрием ТЕЦ...", без да се посочва в каква точно валута, но твърдението е подвеждащо и в двата случая (левове и евро). ЕС не налага изрично изискване за затваряне на електроцентрали, работещи с въглища, въпреки че изискванията за достъп до европейско финансиране на практика ще принудят тези централи да затворят.

"...нито Териториалните планове за справедлив преход, които бяха широко обсъждани през последните месеци, нито други документи, предвиждат административно затваряне на въглищни мощности", коментираха от Министерството на енергетиката за AFP в имейл, получен на 18 октомври 2023 г. Оттам обясниха още, че "пазарната конюнктура и високата себестойност на тяхното производство ще ги направи нерентабилни по икономически причини."

"Според Пътната карта за климатична неутралност предвидените от различни източници средства за инвестиции в енергийния сектор в България надхвърлят 5 млрд. евро", допълват от министерството.

Милиардите, които ЕС е предвидил, ще бъдат разпределени през фондове с най-различни цели, включително намаляване на потреблението на енергия, стимулиране на възобновяемите източници и подпомагане на преквалификацията на работниците, заети в енергетиката на изкопаеми горива.

Според Националния план за възстановяване и устойчивост на България, предвиждащ милиарди евро финансиране от ЕС за декарбонизация на енергийния сектор в страната, 2038 г. е крайният срок за постепенното премахване на въглищата като енергиен източник.

"Средствата [от ЕС, бел.ред.] се предоставят от части пряко за финансиране на нискоемисионни източници на енергия, там където е трудно те да се реализират на пазарен принцип", коментира пред AFP на 18 октомври 2023 г. Мартин Владимиров, ръководител на програмата "Енергетика и климат" на Центъра за изследване на демокрацията.

След 2025 г., добави Владимиров, държавните субсидии под различна форма, които все още се обсъждат между правителството и синдикатите, ще са в нарушение на европейското законодателство. Той обясни, че "централите на лигнитни въглища вероятно постепенно ще спрат да работят и се очаква до 2030 г. от тях да се произвежда минимално количество електроенергия".  

В сравнение с държави от Централна и Източна Европа България е "нерешителна и бавна в използването на възможностите за декарбонизация на енергийния сектор и икономиката си", се казва в този доклад на Центъра за изследване на демокрацията от септември 2023 г. 

Българските въглищни електроцентрали не генерират печалба от 4 млрд. лв. или 2 млрд. евро

През изминалата, 2022 г., около половината от електроенергията в България е произведена от въглищни електроцентрали. Според този набор от данни (архив), събран и представен от кампанията "Отвъд изкопаемите горива", в България работят десет въглищни електроцентрали:

Най-голямата въглищна централа е държавната "Марица изток - 2". Според годишните отчети , качени в Агенция по вписванията (последвайте линка и отидете на "Обявени актове") тази централа е натрупала над 1 млрд. лв. загуби през последните десет години.  През 2022 г. централата е реализирала печалба в размер на около 1,189 млрд. лв., както може да се види в индивидуалния отчет на компанията за 2022 г. (на стр. 57 от pdf файла). 

Този финансов резултат обаче се дължи на инвазията на Русия в Украйна, довела до повишаване на световните цени на въглищата след наложените санкции на Москва. През 2022 г. недостигът на газови доставки доведе до рязко увеличение на цените на електроенергията.

"Традиционно централата работи на загуба през последните години – основно заради повишаващите се цени на квотите за въглеродни емисии, които са около и над 100 евро/тон", отговориха от Министерството на енергетиката. "Единствено изключение от тази тенденция прави 2022 г., когато централата регистрира нетна печалба в размер на 1.2 млрд. лв. – това обаче е така заради високите енергийни цени през годината",  допълниха от министерство.

Експерти заявиха пред AFP, че въглищните централи продължават да работят само благодарение на държавната помощ, а преди време "Грийнпийс" отиде по-далеч, като коментира, че въглищната индустрия е "на ръба на колапс".

Втората и третата по големина въглищни електроцентрали в страната, разположени в близост до Марица Изток - 2, са мажоритарна собственост на чуждестранни компании. Според доклада от септември 2023 г. на Центъра за изследване на демокрацията тези централи получават "голяма държавна подкрепа под формата на дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия (PPAs), изтичащи през 2024 и 2026 г., и на непрекъснато предоставяне на разполагаем капацитет". 

Така през 2022 г.  "КонтурГлобал Марица Изток 3" e генерирала печалба от 138,5 млн. лв., видно от отчета ѝ -  тук на стр. 24 (архив). А пък  "Ей и ЕС Марица Изток I" е на 29,5 млн. лв. печалба, видно от отчета ѝ - тук на стр. 12 (архив).

Общата печалба на всички десет централи, работещи с въглища, възлиза на около 1,36 млрд. лева, което е по-малко от твърдяното в публикацията: 

В публикацията се твърди също, че активите на българските въглищни електроцентрали са на стойност 40 млрд. лв. AFP направи справка в годишните отчети на дружествата, подадени пред Агенция по вписванията, за да види каква балансова стойност на активите са декларирали дружествата. Тяхна сума възлиза на 4,2 млрд. лева - отново значително по-малко от твърдяното (вж. таблицата по-горе).

Разследване за предполагаема измама с емисии

Резултатите идват в момент на засилен контрол върху сектора. През февруари 2023 г. Европейската прокуратура съобщи, че разследва измама за милиони евро във връзка с предполагаемо фалшифицирани данни за занижаване на емисиите на парникови газове във въглищните централи. Някои медии съобщиха (тук, тук, тук), че разследването е насочено към централи, свързани с българския бизнесмен Христо Ковачки (архив - тук, тук и тук).

В тази статия от 2021 г. "Грийнпийс" пише, че въглищната индустрия на България е "на ръба на колапса, като за привеждането ѝ в съответствие със стандартите за емисии на ЕС са необходими подобрения на стойност около един милиард евро".

"Въглищните електроцентрали нямаше да заемат част от електроенергийния микс, ако не получаваха държавна подкрепа под различни форми в размер на близо 1 млрд. евро годишно", заяви Владимиров пред AFP.

През май 2022 г. Съдът на ЕС прие, че България е нарушила правото на ЕС, като не е изпълнила задълженията си по отношение на граничните зони за SO2 и качеството на атмосферния въздух в Югоизточния регион, където са разположени повечето от централите.

Продължаващи протести

Пътната карта на правителството за климатична неутралност очертава пътя към икономика с нулеви въглеродни емисии. Като част от този преход, към планираното извеждане от експлоатация на електроцентрали, работещи с въглища.

На 6 октомври 2023 г., след протестите на миньорите и работниците, Министерският съвет актуализира плана, като парламентът също гласува измененията. По настояване на протестиращите междинните цели за намаляване на количеството електроенергия, произведена от въглища, за 2030 г. и 2035 г. отпаднаха. 

AFP вече опроверга други неверни твърдения за енергията, произвеждана от въглища, тук.