"В село Новополтавка (Николаевска област) запалиха и изгориха местна църква", гласи Facebook пост на български.  Публикацията от 6 април 2023 г. е придружена от видео на горяща църква. Същото видео и е публикувано ден по-рано  в Telegram канал, известен с разпространение на прокремълска дезинформация (вече опровергана от AFP тук, тук и тук). Публикацията е видяна над 3000 пъти.

Видеото с невярното твърдение е разпространено и на други езици, например гръцки, английски, френски и полски. Всички публикации се появяват в началото на април 2023 г., няколко дни преди католическите (9 април) и православните (16 април) Великденски празници.

Видеоклипът не е нов и дори не показва църква в Украйна. Оригиналното видео (архивирано тук) всъщност датира от 2013 г. и показва църква в Русия, близо до границата с Казахстан. Освен това в разглежданите публикации се пренебрегва важен контекст относно положението на православното християнство в Украйна.

Кадри от горяща църква в Русия през 2013 г.

Видеоклипът, за който потребителите твърдят, че показва църква в Новополтавка, в Николаевска област на Украйна, всъщност е много по-стар и е заснет в Русия. При търсене в Google Maps за църкви в Новополтавка е открита само една църква в това малко село в Николаевска област. Тя по нищо не прилича на църквата във видеото, както може да се види по-долу:

След като установи, че църквата не се намира в Новополтавка, AFP потърси оригиналния видеоклип чрез обратно търсене на изображения в Yandex, като използва стопкадри от видеоклипа. Това ни доведе до тема в Twitter, в която един от акаунтите предоставя скрийншот от видеоклип в Youtube със заглавие "горяща църква в Илинка 4" (на руски език). Това е същият видеоклип като този във фалшивите публикации в социалните мрежи. Както се вижда от скрийншота, видеото е качено преди 10 години.

Потърсихме видеоклипа в YouTube, използвайки думите "горяща църква в Илинка 4" на руски език. Видеото е качено в популярната платформа за споделяне на 23 януари 2013 г. от акаунт с име Елена Курганова..

Същият акаунт в YouTube е публикувал девет видеоклипа с горящата църква на 23 и 24 януари 2013 г. Последният от тях показва последиците от пожара, при който църквата е напълно изгоряла.

След това потърсихме места с името Илинка в Google Maps и открихме няколко различни места в Русия. Сред тях е село във Володарски район на Астраханска област, близо до границата с Казахстан.

В търсене на църкви, приличащи на горящата във видеоклиповете на Елена Курганова в YouTube, открихме църквата "Казанска Богородица". Последните снимки показват, че църквата прилича на тази от видеоклипа, както се вижда от сравнението на снимките по-долу:

На горните снимки обаче се виждат някои разлики, които могат да се обяснят с факта, че след пожара църквата е трябвало да бъде възстановена. Google Maps не предоставя никакви снимки на църквата преди януари 2013 г., когато е възникнал пожарът.

При търсене на репортажи за пожара в Google, използвайки думите от в заглавието на видеоклиповете в YouTube на руски език, открихме редица репортажи, публикувани на 22 и 23 януари 2013 г.: тук, тук, тук и тук. Всички те са единодушни, че пожарът е станал вечерта на 22 януари. Според този репортаж кметът на Володарски Батиршин Миндиев е заявил, че пожарът вероятно се дължи на проблем с електрическата инсталация или на запалена свещ.

Един от репортажите съдържа снимка на църквата преди пожара. Въпреки някои разлики, като например украсата около камбанарията във видеоклипа в YouTube, е ясно, че става въпрос за същата църква, както се вижда от следното сравнение на изображенията между стопкадър от един от видеоклиповете в YouTube и снимката, намерена в репортажа:

Няколко други организации за проверка на фактите също опровергаха невярното твърдение, включително France 24 и Associated Press.

Няма преследване срещу православното християнство като цяло

По-голямата част от населението на Украйна е православно християнско. Според проучване, проведено през 2015 г., 74 % от украинците се определят като православни. Двете основни православни църкви в Украйна са Православната църква в Украйна (ПЦУ) и Украинската православна църква (УПЦ).

ПЦУ е създадена с подкрепата на украинското правителство и тогавашния президент Порошенко през 2018 г. и получава своята автокефалия от Вселенската патриаршия в Константинопол през януари 2019 г. 

От друга страна, УПЦ беше част от Руската православна църква до май 2022 г., когато обяви своята независимост - макар и без да използва думата "автокефалия". "Днес УПЦ се намира в неясен каноничен статут", коментира Томас Бремер, професор по църковна история и изследвания на Източните църкви в университета в Мюнстер, Германия, за AFP на 26 април по електронната поща.

През декември 2022 г. Украйна забрани религиозни организации, свързани с Русия. "В края на лятото/есента на 2022 г. украинските власти промениха политиката си спрямо УПЦ и започнаха да я преследват (претърсвания от страна на тайните служби, анулиране на договори за лизинг на църковни сгради, подкрепа за прехвърляне на енории към ПЦУ). Властите твърдят, че отцепването от Руската църква не е било убедително и че УПЦ все още се управлява от Москва; УПЦ отрича това", коментира Бремер.

Главата на Московската патриаршия е Кирил, близък съюзник на руския президент Владимир Путин, който подкрепи руската инвазия в Украйна, както AFP съобщи. 

Бремър продължава: "Съвсем ясно е, че има държавни действия срещу УПЦ. Но когато говорим за преследване, имаме предвид пълна забрана, произволни арести, произволни мерки и др. Всичко това не се случва". Според Бремер, УПЦ е подложена на силен натиск, особено от страна на някои местни власти.

Както обясни Бремер, "не може да се говори за преследване на "православието" в Украйна", тъй като ПЦУ също принадлежи към православното християнство и не е преследвана по никакъв начин от украинската държава. Въпреки това, "в украинските региони, които са окупирани от руските сили, случаят е точно обратният - там ПЦУ е преследвана, както и всяка друга религиозна общност, с изключение на Руската православна църква", казва Бремер.

В някои публикации се твърди, че свещеници са били малтретирани от "нацистки банди" и за арестуване на вярващи, Бремер заяви: "Никога не съм чувал за случай на унижение на свещеници като бръснене или побой". Украинската тайна служба обаче е арестувала свещеници от УПЦ въз основа на предполагаемата им подкрепа за руската инвазия. Скорошен пример може да бъде намерен в официалния профил на Украинската тайна служба във Facebook тук.

Освен това някои религиозни сгради бяха разрушени от местните власти, като например в Лвов, а украинското правителство нареди изгонването на свързаните с УПЦ монаси от манастира "Киево-Печерска лавра" през март 2023 г.

Има и няколко случая на опожарени църкви - например църквата на УПЦ в Милиево, Черновицка област в Западна Украйна, която беше подпалена на 23 април. Съобщава се, че пожарът се е дължал на умишлен палеж и властите са арестували извършителя, според информация на официалния уебсайт на УПЦ.

Освен това няколко православни църкви са били повредени или разрушени заради руски нападения в Украйна по време на войната.

Различни медии и организации публикуваха анализи за "свещената война" между двете основни православни църкви в Украйна. Някои от тях можете да намерите тук, тук и тук. 

Според Виктор Йеленски, ръководител на украинската служба, занимаваща се с държавните политики в областта на вероизповеданията и правата на малцинствата, "между 24 февруари 2022 г. и 24 февруари 2023 г. най-малко 415 религиозни сгради са разрушени в резултат на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна".