Не, България не е единствената страна в ЕС, която не е провела референдум за присъединяване към ЕС или еврозоната


Не, България не е единствената страна в ЕС, която не е провела референдум за присъединяване към ЕС или еврозоната

Публикувано вторник 17 януари 2023 16:41

d91de6cd5d6777386534e978da1ee5d0850016be-ipad.jpg

Деца тичат покрай училищна сграда, украсена със знамето на ЕС в София, 02 януари 2007 г.

(Dimitar DILKOFF / AFP)

Rossen BOSSEV / AFP България

Потребители на социалните мрежи споделят статии, цитиращи интервю на икономист, който невярно твърди, че според доклад на Европейския парламент България е единствената страна членка на Европейския съюз, която не е провеждала референдум за членство в ЕС или за присъединяване към еврозоната. Във въпросния доклад обаче не се казва нищо подобно. В него се изброяват няколко държави, които не са произвели референдуми за присъединяване към ЕС и паричния съюз. България е член на ЕС от 2007 г. и намеренията на страната са да се присъедини към еврото през 2024 г. 

В интервю за Българското национално радио в началото на декември 2022 г. икономистът Георги Сарийски невярно заяви, че според доклад на Европейския парламент "от списъка страни, които са провеждали референдуми по това дали да се присъединят към Европейсия съюз, Еврозоната и т.н., България е единствената, която липсва". Откъси от интервюто на Сарийски бяха препубликувани от други медии, като твърдението за референдума беше използвано като заглавие, както тук, или от потребители на Facebook, както тук.

Григор Сарийски е доцент по икономика в Института за икономически изследвания на Българската академия на науките. През ноември 2022 г. Сарийски е част от група, която обяви, че има намерение да инициира референдум срещу приемането на еврото в България.

370fa216e5374501778cef0ae47197caeb6f2697-ipad.jpg

Скрийншот на публикация, споделяща неверни твърдения. Направен на 11 януари 2022 г.

Цялото интервю със Сарийски от 3 декември 2022 г. е достъпно на уебсайта на БНР. Точният цитат за референдумите в ЕС може да бъде чут на 11:50 мунута, когато той твърди, че според доклад на Европейския парламент  от април тази година, озаглавен "Референдуми по европейски въпроси", България е единствената страна, която не е провеждала референдуми за това дали да се присъедини към ЕС и еврото. Той също така твърди, че българите трябва да решат дали България да се присъедини към еврото. 

Какво пише в доклада

Чрез търсене в Google открихме доклад, озаглавен "Референдуми по въпроси на ЕС", публикуван през април 2022 г. от Европейската служба за парламентарни изследвания

В доклада на Европейския парламент не се съдържат доказателства в подкрепа на твърдението на Сарийски, че България е единствената членка на ЕС, която не е провеждала референдум за присъединяване към ЕС или за приемане на еврото. Всъщност докладът на Европейския парламент показва, че и други държави не са правили такива допитвания. 

"От 1972 г. насам в Европа са се състояли 58 референдума по въпроси, свързани с ЕС, отнасящи се до членството, ратификацията на договори или конкретни политически въпроси (напр. приемането на еврото)", гласи уводната част на доклада, като се допълва, че "въпреки повишения интерес в някои държави, референдумите остават противоречиви". Темата за референдумите, свързани с ЕС, беше в центъра на вниманието през 2016 г., след като Обединеното кралство реши да напусне съюза.

Въпреки че според доклада референдумите за членство "представляват най-голям дял от референдумите по въпроси, свързани с ЕС" - 24 от 58-те произведени, на страница 15 се отбелязва, че в 11 държави членки никога не е имало референдуми за членство: Белгия, България, Кипър, Франция, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия и Испания. 

Таблица 5 на стр. 23 от доклада показва, че само Дания и Швеция са провели референдум относно единната валута. През 2000 г. мнозинството от датските гласоподаватели гласуваха против присъединяването на Дания към еврозоната.  През 2003 г. Швеция също гласува против присъединяването към единната валута. 

На стр. 11 от доклада е отбелязано, че пет държави все още не са имали референдум по въпроси на ЕС, като е посочено: "референдум за ЕС все още не е произведен в Германия, Белгия, Португалия, Кипър и България". 

"Консенсус" за членството в ЕС, но крайната десница вече против еврото

f967c7b140f0f5110983f4d49991ff2342c957d3-ipad.jpg

Мъж лепи плакати на картата на Европейския съюз с лозунг на български език "Вие сте тук" и "България в Европейския съюз" в София, 29 декември 2006 г.

Dimitar DILKOFFAFP

През 1990 г., няколко месеца след падането на комунистическия режим, Великото народно събрание приема решение, с което изразява "волята на Република България да стане пълноправен член на Европейските общности".  През 1997 г., в условията на политическа криза, политическите сили се обединяват в Декларация за национално съгласие, в която членството в ЕС се определя като приоритет. На 25 април 2005 г. в Люксембург българският министър-председател Симеон Сакскобургготски подписа Договора за присъединяване към Европейския съюз. България се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г., без референдум.

"Имаше голям консенсус по отношение на членството на България в ЕС, така че нямаше нужда да се поставя този въпрос на референдум", коментира пред AFP на 12 януари 2023 г. Даниел Смилов, политолог в Центъра за либерални стратегии". "Нямаше и значими противници на това членство, които да повлияят на дебата. В началото дори "Атака" не беше против ЕС", добави той. 

Но пътят към приемане на еврото предизвика съпротивата на националистите. 

Крайнодясната и националистическа партия "Възраждане" е най-силният противник на намеренията на България да приеме еврото. Политическото движение се обяви и срещу решението на България да изпрати военна помощ на Украйна, призовава за провеждане на референдум за членството на България в НАТО и организира протести срещу Covid-19 мерките. Партията призовава и за провеждане на референдум за "запазване на българския лев" пред еврото. 

България вече е част от банковия съюз и валутния механизъм (ERM II). През май 2022 г. правителството прие Национален план за въвеждане на еврото в Република България, а през октомври 2022 г. парламентът възложи на правителството да ускори процеса на въвеждане на еврото с целева дата 1 януари 2024 г. 

Почти две трети от членовете на парламента гласуваха в подкрепа на решението. Депутатите от Българската социалистическа партия обаче се въздържаха, а колегите им от "Възраждане" бяха против. 

През ноември 2022 г. задълбочено проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч" относно обществените нагласи за въвеждане на еврото в България установи, че от 1200 души 32,8% напълно или донякъде одобряват влизането на България в еврозоната. Сред представителите на бизнеса този процент е почти два пъти по-висок - 64,3%, сочи проучването. В същото време 57,8% от анкетираните заявяват, че са слабо информирани по въпросите, свързани с въвеждането на еврото. 

Предложени са два референдума за еврото, но преподавател по право на ЕС  обясни, че "няма задължение" за провеждането им

Две инициативи за референдум, свързани с единната валута на ЕС, бяха внесени в регистъра на Парламента през януари 2023 г.

На 9 януари 2022 г. група активисти, сред които националисти и консерватори като Александър Урумов и Магдалена Ташева, регистрираха инициатива за референдум, включваща въпроса "Съгласни ли сте приемането на еврото в Република България да стане не преди доходите в страната да се изравнят със средните за Европейския съюз?" Другите два въпроса в предложението им са свързани със запазването на въгледобива и топлоелектрическите централи и забраната на това, което те определят като "пропаганда на ЛГБТИ+ (джендър)" в училищата и институциите.

Предложението за референдум, внесено на 10 януари 2023 г. и подкрепено от националистическата партия "Възраждане", съдържа само един въпрос - "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?"

Христо Христев, доцент по право на ЕС в Софийския университет, обаче заяви, че нито правото на ЕС, нито националното право въвежда задължение България да произвежда референдуми за членство в ЕС или за присъединяване към еврото. Той изтъкна, че България е поела ангажимент да се присъедини към еврото в рамките на споразумението, сключено при приемането ѝ за член на ЕС. 

"България не е в състояние да се чуди дали да се присъедини към еврозоната", заяви Христев пред AFP на 23 декември 2022 г. "Ние сме задължени да се присъединим съгласно Договора за присъединяване. По силата на този договор ни бяха предоставени, условно казано, някои права и благоприятни възможности. И сме поели определени ангажименти. Сред тези ангажименти е и присъединяването към еврозоната", обясни професорът.

Съгласно член 5 от Протокола за условията и договореностите за приемането на България и Румъния в ЕС, който е част от Договора за присъединяване: "България и Румъния ще участват в Икономическия и паричен съюз като държави-членки от датата на присъединяване, с дерогация по смисъла на член 122 от Договора за ЕО".

"Ако щяхме да провеждаме референдум, трябваше да го проведем преди Договорът за присъединяване към ЕС да ни обвърже. Всичко, което се предлага в момента, ни тласка към неизпълнение на този договор и създаване на още един проблем в членството ни в ЕС",  заяви Христев. 

Имало е случаи, в които държави не са изпълнявали ангажиментите си по присъединяването - Швеция, която стана член на ЕС през 1995 г., също беше задължена по силата на Договора за присъединяване от 1994 г. да стане член на еврозоната. Въпреки това след референдума през 2003 г., на който беше отхвърлено приемането на еврото, правителството умишлено не предприе стъпки за изпълнение на необходимите условия.

Референдумът за еврозоната в Швеция е един от двата, които някога са били провеждани специално за споразуменията за единна валута, потвърди Христев, като другият е в Дания. 

Някои експерти твърдят, че действащото българско законодателство не позволява произвеждането на референдум за присъединяването на България към еврозоната. 

Според българското законодателство група от граждани (наричана от закона инициативен комитет) може да регистрира предложение за референдум в Народното събрание, след което има три месеца, за да събере подписи.  Ако се съберат повече от 200 000 подписа, Народното събрание е длъжно да разгледа предложението, но не е длъжно да организира референдум. Ако се съберат повече от 400 000 подписа, Народното събрание е длъжно да свика референдум.

Същевременно член 9  от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление се посочва, че референдумите по международни споразумения трябва да се провеждат преди ратифицирането на тези споразумения.

Тази проверка е публикувана също от AFP Провери.

Всички права запазени. Всяко използване на съдържание на AFP на този уебсайт е предмет на условията за ползване, достъпни на https://www.afp.com/en/terms-use. С достъпа до и/или използването на каквото и да е съдържание на AFP, налично на този бсайт, вие се съгласявате да бъдете обвързани с гореспоменатите условия за ползване. Всяко използване на съдържанието на AFP е на ваша изключителна и пълна отговорност.

Tags:
Created by Admin on 2023/03/30 20:13

BROD

Последвайте ни