"Защо трябва да боравим с реални банкноти, а не с кредитни карти", започва Facebook публикация. 

"Ако отида на ресторант и плащам вечерята с дебитна карта или кредитна карта, банковите комисионни ще са около 2 лева на трансакция. Само след 20 трансакции, от първоначалните 50 лева , за които говорех ще останат едва 10 лева в реалната икономика, а останалите 40 лева стават собственост на банката", завършва постът.  Постове със същия текст, но използващи пример с евро, са споделени общо над 1000 пъти от началото на ноември 2022 г. насам.

Подобен текст се споделя и във Франция и Белгия от началото на ноември.

Заместник-председателят на "Възраждане" Цончо Ганев също публикува  твърденията, а някои публикации го цитират като източник. Към текста той споделя и изображение с лозунга "Да кажем ДА на българския лев".  Партията има отрицателно становище към присъединяването на България към еврозоната, а също така е против решението на България да изпрати военна помощ на Украйна, иска референдум за членството на България в НАТО и организира протести против мерките срещу коронавируса.

Освен дебата за присъединяването на България към еврозоната, тези твърдения се разпространяват и в контекста на съобщението от 11 ноември, че Европейската комисия преразгледа рязко прогнозата си за инфлацията в еврозоната през 2023 г., което отчасти се дължи на нарастващите цени на енергията, свързани с войната в Украйна.

Въпреки това да се твърди, че "само 10 лева ще останат в реалната икономика" след няколко плащания с банкова карта, е невярно според експерти, потърсени за коментар от AFP.  При плащанията с карта търговците плащат такса за предоставената услуга, т.е. парите "сменят собственика си", но продължават да бъдат част от икономиката.

Потребителят обикновено не е обложен с такса, когато плаща с карта

"Не ни е известно такси в такъв размер, какъвто посочвате да се прилагат от банки, като обръщаме внимание, че при извършване на плащане на ПОС в страната и в ЕС обичайно банките в България не прилагат никаква такса за клиента, използвал издадена от тях карта за плащането, а в случаите, когато се правят плащания в държави извън ЕС или при определен тип продукти, е възможно да има банкова такса, която всяка банка сама определя", коментира Ирина Мацева главен секретар на Асоциация на банките в България  в имейл до AFP, получен на 25 ноември 2022 г.

Към 23 ноември 2022 г. "доставчиците на платежни услуги, с изключение на една банка, не таксуват клиентите си", съобщиха от пресслужбата на Българската народна банка за AFP в имейл, получен на 25 ноември.

Подробна информация за размера на таксите, начислявани за платежни услуги с дебитни/кредитни карти, е достъпна на уебсайта на централната банка.  Както се вижда от таблицата, в която са посочени таксите за плащане с банкови карти при различните доставчици на платежни услуги, според вида на картата, в страната или в чужбина и т.н., само една българска банка таксува клиентите си при плащане в България, но само за контактни плащания на ПОС терминал.

"Обръщаме внимание, че при доминиращия в момента на пазара в България механизъм за таксуване на плащанията с карта, платецът не заплаща такса", допълват от пресцентъра на БНБ.

Какви са "банковите такси" при плащане с карта? 

Въпреки това търговците на дребно, които приемат картови плащания, заплащат такса. Тя се формира от три елемента, обясниха от пресслужбата на Българската народна банка на AFP в имейл, получен на 30 ноември 2022 г. Това са обменна такса, такса, заплащана към платежната картова схема, както и възнаграждение за съответния доставчик на платежни услуги. Тези елементи се регулират от правото на ЕС и са посочени в член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/751.

Жан-Франсоа Понсо, професор по икономика в университета Grenoble Alpeshttps://www.univ-grenoble-alpes.fr/, потвърди пред AFP на 9 ноември, че при плащане с банкова карта "можем да приемем, че има три елемента, които съставляват тези комисиони, взимани от банките, които "намаляват" приходите на търговеца".

"Обменната такса се заплаща от доставчика на платежни услуги (банки, платежни институции и дружества за електронни пари), обслужващ търговеца, към издателя на карата, при всяко плащане с нея", обясниха от пресцентъра на БНБ пред AFP. "Обменната такса е един от компонентите, формиращи таксата, която търговците плащат на доставчика на платежни услуги, поддържащ техния ПОС терминал, за услугата по приемане на плащания с карта. Конкретният размер на таксата, заплащана от търговеца за приемане на плащания с карта, се урежда съгласно неговия договор с обслужващия го доставчик на платежни услуги", казаха още банковия надзор.

Вторият компонент е таксата , която се плаща на картовите мрежи (като Visa или Mastercard) и е за услугата, която прави възможен автоматизирания процес на плащане, по-специално гарантира, че клиентът разполага с необходимите средства за транзакцията в своята сметка.

По-конкретно, "това са технически такси, които трябва да възнаграждават осъществяването на процеса на валидиране, който води до изписването на +Плащането е валидирано+ на платежния терминал",  обяснява Жан-Франсоа Понсо, допълвайки, че по този начин се проверява дали в банковата сметка има налични средства.

Размерът на тази такса зависи от използваната мрежа и вида на картата. Но тези такси остават минимални и не надвишават 0,1 до 0,2 % от сумата на трансакцията, според Понсо и Ямина Таджеддин, преподавател по икономически науки в Université de Lorraine и изследовател в Службата по теоретична и приложна икономика (BETA). 

Третият компонент на тези комисиони съответства на маржовете, които банките или доставчиците на платежни услуги взимат. 

Става въпрос за най-променливия елемент от тези комисиони, който е "резултат от търговско договаряне", обясни Таджеддин пред AFP на 10 ноември.

Двамата икономически специалисти изчисляват, че тя може да варира от "0,25%-3%" до "1,75%" от размера на трансакцията.

"Конкретният размер на таксата, заплащана от търговеца във връзка с предоставянето на платежната услуга по приемане на плащане, зависи както от условията, които той е договорил с обслужващия го доставчик на платежни услуги, така и от вида на картата, с която е извършена платежната операция", обясниха от пресцентъра на БНБ и добавиха, че "обменната такса за операция с дебитна карта на потребител, издадена в Европейския съюз, би била по-малка от обменната такса за операция с корпоративна карта или с карта, издадена в трета страна". 

Според проучване от 2020 година от Copenhagen Economics, Главна дирекция Конкуренция на ЕК и EY,  "средната такса за обслужване на търговец в ЕС (Merchant service charge) за трансакции с дебитни карти остава постоянна - около 0,32 % както през 2015 г., така и през 2017 г.".  

Както може да се види на страниците на двама български доставчици на платежни услуги (тук или тук), таксите варират между 1,0 и 1,45% за потребителски банкови карти, издадени в ЕС. 

Ако приложим такса от 1,45% към примера, даден в подвеждащата публикация, ще излезе, че такса от  "около 2 лева на трансакция" е възможна при плащане от поне 137,94 лева. 

Плащане за услуга, а не "изчезване от икономиката"

Твърдението, че "само 10 лева ще останат в реалната икономика", е подвеждащо според експертите, с които AFP се консултира.

Парите не изчезват, а "попадат в ръцете на банките, Mastercard, Visa... Може да не сме доволни, че парите са в техни ръце, но те не са изчезнали", казва Жан-Франсоа Понсо.

"Ние плащаме за услуга, която е услугата за използване на платежна карта", казва Ямина Таджеддин.

"Тези такси ще се събират от банката или от мрежата, като Visa, Mastercard и т.н., в качеството им на търговски дружества. Тези суми са приходи за тези дружества. Част от тях ще  отидат за заплати и следователно ще се върнат в реалната сфера, като продукт на банковата дейност. Част от тях ще се използват и за плащане на данъци и следователно в крайна сметка ще се върнат в държавата като корпоративен данък, както всеки друг банков приход", обясни още преподавателят по икономика.

Според Белгийската банкова федерация (Febelfin)"плащането на такси за трансакции, разбира се, изобщо не води до изчезване на парите от икономиката. Парите просто сменят собственика си. Например тези трансакционни такси позволяват на участниците в платежните трансакции да плащат на служителите си, да инвестират, да въвеждат иновации... Така че в крайна сметка парите винаги се връщат в икономиката". 

"Когато един търговец приема банкнота от 50 евро, това всъщност е брутна сума. Тази сума е част от неговия оборот и не може да бъде изплатена [похарчена] за лични покупки, като например фризьорски услуги или частно пазаруване. Тези 50 евро ще бъдат използвани за покриване на разходите му и по този начин, в края на финансовата година, за евентуална печалба. Това важи независимо от избрания начин на плащане (в брой, с карта, с чек) на доходите, свързани с дейността му. Така че, противно на това, което се говори в социалните мрежи, банкнотата от 50 евро не отива директно в портфейла на търговеца, занаятчията..., освен ако хората, които държат на тези разсъждения, не приемат, че няма да спазват данъчните си задължения, че заплатите, доставчиците, данъците и осигуровките няма да бъдат платени и че тези 50 евро поддържат паралелна икономика", коментират от Френската федерация на банките.

Нещо повече, дори в случай на "черна" или недекларирана транзакция парите също не изчезват от икономиката, а по-скоро циркулират, без да оставят "официални" или юридически следи, отбелязва Жан-Франсоа Понсо. "Ако някой плати на водопроводчик под масата, в икономиката не се губят пари", дава пример той. 

Плащането с карта - все по-популярно

Според данни на Българската народна банка броят на плащанията с банкова карта постоянно расте през последните години както тази графика показва:

Броят на ПОС терминалите също расте по данни на БНБ:

От Френската федерация на банките обръщат внимание на "лекотата и бързината на използване по време на плащания и каси", възможността за "ограничаване на управлението на пари в брой и на каса (сигурност, спестяване на време...)", "улесняване на онлайн плащанията" и "приемане на плащания независимо от валутата на произход на приносителя".

"Търговците могат също така да вземат предвид комисионите и да изберат да пуснат продукта в продажба на цена 51 евро, за да възстановят в крайна сметка 50 евро, като извадят таксите", казва Жан-Франсоа Понсо.

Плащането в брой също е свързано с разходи

Понсо посочва, че "посланията [споделени в социалните мрежи] забравят, че парите в брой също имат цена". Той се позовава на изследвания, проведени на европейско равнище през 2007 и 2012 г.,  които подчертават "частните" разходи за търговеца на дребно при управлението на парите в брой, но и "обществените" разходи, свързани с управлението на тези пари.

"Парите в брой също имат цена. Парите в брой струват на всеки европеец около 130 евро годишно. Тази сума включва производството, разпространението и осигуряването на пари в брой. Това означава бронирани камиони, сейфове, банкомати... което включва разходи, които са съвсем реални и които трябва да бъдат поети по някакъв начин", добавят от Febelfin. 

Жан-Франсоа Понсо подчертава, че някои елементи могат да бъдат притесненителни,  например криптовалутите като биткойн, които са много нестабилни, но също така и "цифровите пари", т.е. "виртуалният еквивалент на банкнотите и монетите, налични в телефона".