"НОВ СКАНДАЛ С УЧЕБНИЦИТЕ. ОКАЗВА СЕ, ЧЕ ХАЙДУТСВО В БЪЛГАРИЯ НЕ Е ИМАЛО. КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА НЕ СЪЩЕСТВУВА.  БАТАШКО КЛАНЕ НЕ Е ИМАЛО.  ЕНИЧЕРСТВО НЕ Е ИМАЛО.  АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ НЕ ИМАЛО", се твърди в публикацията във Facebook, като се цитира "проекта за нова програма по история за VI клас, публикувана  от Министерството на образованието и науката и коментирана днес на пресконференция в МОН". От 1 февруари 2024 г. досега постът е споделен над 1500 пъти.

Проверката на AFP обаче показа, че постовете от началото на 2024 г. дословно копират публикации, появили се преди осем години, като коментират проект на учебна програма, представен през 2016 г., който не е приет. Настоящият учебен план не отговаря на твърденията, изложени във Facebook публикацията. 

При търсене по ключови думи открихме, че същият текст се споделя периодично онлайн от началото на 2016 г. или отново през 2019 г., като общо е бил споделен над 25 хил. пъти.

Какво се казва в действащата учебна програма по история

За да провери това твърдение, AFP разгледа учебната програма по история за 6. клас, приета през 2016 г., която все още се използва, публикувана на уебсайта на Министерството на образованието (архив). 

Противно на твърдението в публикациите, че има глава, озаглавена "Османската империя и българите", нашето търсене не откри такава в учебната програма. Най-близкото е "Българските земи под османска власт (XV-XVII в.)".

Противно на това, което се твърди в подвеждащите публикации в социалните мрежи, в учебната програма не се говори за "съжителство между традициите на християни и мюсюлмани", "взаимни влияния между културите на християнството и исляма" и "османската власт".

"В учебната програма по история и цивилизация за 6. клас няма глава, озаглавена "Османската империя и българите", съобщиха за AFP от пресцентъра на Министерството на образованието в имейл, получен на 31 март 2024 г. 

Заглавието на Тема 4 е "Българските земи под османска власт (ХV – ХVІІ в.)". "В учебната програма никъде не пише "Имало е съжителство между традициите на християни и мюсюлмани". "Такава тема не се обсъжда" гласи още отговорът на МОН. 

Според пресслужбата на образователното министерство учебните програми са "разработени от експертни комисии и утвърдени след широко обществено обсъждане, при изключителна активност от страна на учители, академична общност, различни институции и организации" и са "тясно експертен документ, който отразява очакванията за необходимите умения, които да притежават учениците на различна възраст."

Към корените на твърдението

В подвеждащата публикация се обсъжда пресконференция и се цитира експерт от Министерството на образованието.

AFP направи търсене по ключови думи и откри медийни публикации (тук, тук) от януари 2016 г. отразяващи проект на учебна програма по история за 6. клас, публикуван от Министерството на образованието и науката  и коментари от пресконференция в Министерството на образованието.

Тъй като най-ранните публикации на уебсайта на Министерството на образованието са от януари 2018 г., прегледахме архивна версия на сайта от 2016 г., за да видим какво е било публикувано тогава.  В раздела "Проекти на документи" -> "Проекти на учебни програми по общообразователни предмети за I и VI клас" открихме проекта на учебна програма, предизвикал дебата преди осем години. 

На страница 6 от pdf файла можем да намерим главите и темите, споменати в подвеждащата публикация: 

Проектът за учебна програма по история обаче не е приет, а министърът на образованието Тодор Танев подава оставка през 2016 г. заради "лошата комуникация" относно представянето на проекта за учебна програма.

Историци: терминът е османското владичество

Темата с твърдяното заличаване на турското робство се експлоатира периодично от крайно десни политици (тук, тук) и е използван от комунистическия режим в контекста на насилствената асимилация на турското малцинство през 70-те и 80-те години на ХХ век.

Дебатът за учебната програма по история през 2016 г. провокира видни български историци да публикуват отворено писмо, в което обясняват различните термини, установени от историците за този период. Те уточняват, че "от десетилетия насам в българската историческа наука се е наложило становището, че терминът, който най-адекватно описва статута на българите и взаимоотношенията им с властта през епохата, когато те са били поданици на Османската империя, е османско владичество". 

 "Използването на историята по манипулативен начин, на което за жалост ставаме свидетели не за първи път, възмущава", се казва още в писмото им. 

"Сред историците няма разногласия по отношение на "османското владичество". Сред историците не съществува такъв дебат. Вече почти няма поддръжници на разказа за "турското робство". Особено младите османисти вече имат съвсем различен поглед", казва историкът Стефан Дечев пред AFP на 31 март 2024 г. 

Учениците учат за 18-20 век в 7. клас

В публикацията се твърди още, че според учебната програма по история учениците няма да учат за събития като Априлското въстание, Баташкото клане или личности като Капитан Петко войвода.

Дечев коментира пред AFP, че "Учениците [в 6. клас, бел. ред.] не могат да учат за Капитан Петко войвода и Априлското въстание и т.н., ако учебната им програма е от 15 до 17 век", визирайки очевидния факт, че тези събития са се случили през 19. век. 

Темите, свързани с борбата на българите, са включени в учебната програма по история за 7. клас (архив), когато учениците изучават този период.

Твърденията вече бяха опровергани от БНР (архив).  

AFP вече е развенчавала подобни твърдения тук или тук.