Таблица, озаглавена "Мястото на България в света и Европа по производство на селскостопанска продукция през 1983 г.", е споделена от над 2 хил. потребителя на Facebook от началото на 2023 г. насам. В нея се твърди, че е показано мястото на България като водещ производител на 11 селскостопански стоки.  

Коментарите показват, че потребителите са впечатлени от предполагаемите члени места на страната като производител на селскостопанска продукция по време на комунизма. "Когато бяхме държава, а не колония", "Те затриха страната", "ЕС е виновен", "Срам и позор!", пишат потребителите. Някои коментатори обаче поставят под съмнение достоверността на класацията.

В статиите не се споменава източникът на данните. Обратното търсене на изображения и ключови думи откри само други публикации, в които се споделя същата таблица без източник. Версия на същото "класиране" е публикувана през 2014 г. в страница във Facebook, споделяща носталгично съдържание за комунистическите времена в България.

AFP провери архивни статистически данни за селскостопанското производство през 1983 г., шест години преди падането на комунистическия режим. Данните от български и международни източници показват, че твърденията в таблицата са неверни и силно преувеличени. 

Статистическите данни от Народна република България опровергават твърденията

Архивната статистическа информация по различни показатели може да бъде намерена на страницата на Националния статистически институт. Дигиталната библиотека на уеб сайта на института съдържа сканирани версии на стария Статистически годишник, публикуван в миналото само на хартия. Най-старият от тях е от 1909 г.

Взехме годишника за 1986 г., за да имаме по-обща представа, тъй като в него са показани данни за 1985, 1984, 1983 и предходни години. Информацията за селскостопанското производство започва след страница 253. Ето например данните (стр. 277) за производството в тонове на някои плодове (ябълки, круши, грозде и ягоди), включени в таблицата, споделена в социалните мрежи:

В същият годишник се открива информация и за останалата продукция, спомената в подвеждащото класиране, споделяно в социалните мрежи. Прегледахме годишника страница по страница, събрахме информацията за селскостопанските продукти, изброени в публикацията. Това ни позволи да видим какво е отчела България като производство в хиляди тонове през 1983 г. и да го сравним с данните за други държави, посочени в същия сборник. Данните за другите държави в раздела за селското стопанство започват след страница 640.

Ябълки

В публикацията се твърди, че през 1983 г. България е на трето място в света, на второ място в Европа и на първо място на Балканите, по производство на ябълки. От официалната таблица на Националния статистически институт, в която са посочени само 28 държави, включително България, се вижда, че има поне 14 държави - 9 от тях в Европа и 2 на Балканите,  които през 1983 г. са произвели повече ябълки от България.

През 1983 г. обаче, преди разпадането на Югославия, Балканите се състоят само от четири балкански държави:  Албания, България, Румъния и Югославия. 

На стр. 654 се намират данните за производството на ябълки:

Домати

В подвеждащата таблица се твърди, че през 1983 г. България е била на второ място в света, на второ място в Европа и на второ място на Балканите по производство на домати. Но официалната таблица показва, че България не може да е била на второ място по производство на домати в света, като се има предвид, че дори само в този списък 12 държави в света са имали по-голямо производство през 1983 г. 

Ето и сравнението за доматите, което се намира на страница 653:

Друга продукция

За другите продукти в таблицата,  разпространявана в социалните мрежи, Статистическият годишник дава следните класациии:

- Слънчогледово семе: в таблицата се твърди, че България е на второ място в света през 1983 г., но според сборника има поне шест държави, които са преди нея;

- Тютюн: твърди се, че България е първа, но в класацията в годишника има поне още девет държави, които са преди нея. 

- Пшеница: според невярната публикация България е на 2-ро място в света, но според годишника има поне 19 държави преди нея;.

- Царевица: твърди се, че е на 9-то място, но в справочника има поне 15 държави преди нея;

- Вълна: твърди се, че България е била 8-мо място в света, но има поне 12 други държави, които я изпреварват;

- Грозде: твърдението е за 7-мо място в света, но в справочника има поне 12 други държави, които са преди България;

- Яйца: претендира за 17-то място, но има 25 държави преди България.

В стастическия годишник за 1986 г. не са публикувани сравнителни данни за международната продукция на ягоди и круши. 

Данни от Организацията по прехрана и земеделие към ООН

За да проверим тези данни, потърсихме информация от FAOSTAT - статистическата база данни на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО). От данните в системата генерирахме графики за 1983 г. за десетте най-големи производители в света на  продукти, споменати в твърденията във Facebook. 

Според неверните твърдения в социалните мрежи, във всички категории с изключение на една (яйца) България уж е била сред десетте най-големи производители в света. Данните на ФАО обаче показват, че  България е сред първите 10 държави в Света единствено по количество произведено слънчогледово семе и тютюн, където тя заема десето място.

От наличните данни във FAOSTAT за 1983 г. събрахме информация за действителното класиране на България. Ето сравнение с таблицата в социалните мрежиM

Някои съвпадения по показател "на глава от населението"

За да направим двойна проверка на данните и да разберем откъде биха могли да се вземат цифрите, се свързахме с доц. д-р Божидар Иванов, изпълнителен директор на Института по аграрна икономика, който предложи да разгледаме данните за продукция на глава от населението.

В имейл, получен на 24 януари 2023 г., доц. Иванов предостави генерирана от него статистическа информация от ФАО, съдържаща информация за позицията на България по отношение на производството на глава от населението за 1983 г.

Въпреки че в публикациите във Facebook не е посочено, че представените в таблицата класации са на глава от населението, сравнението показва, че и по този показател мястото на България не съвпада за 9 от 11-те изброени позиции. Ето например за ябълките, за които се твърди, че България е на 3-то място, но в действителност е на 2-ро.

Предоставените данни за производството на глава от населението показват също, че при слънчогледовите семена България е на трето място в света по производство на глава от населението, вместо на претендираното второ; при доматите е на шесто място, вместо на претендираното второ; при ягодите е на 11-то място, вместо на четвърто; при пшеницата е на шесто място, вместо на трето; при царевицата е на пето място, вместо на девето.

По отношение на производството на грозде и круши на глава от населението обаче международното класиране на България съвпада с това в таблицата в социалните мрежи: съответно на 7-мо и 6-то място. 

Селското стопанство в комунистическа България

След края на Втората световна война комунистическият режим в България започва т.нар. колективизация на селското стопанство, при която държавата на практика национализира земеделската земя и стопанствата.

В имейл до AFP от 26 януари 2023 г. историкът и бивш директор на Държавна агенция "Архиви" доц. д-р инж. Мартин Иванов посочва, че чрез колективизацията държавата е имала за цел да механизира селскостопанското производство. Замисълът е бил, че „с по-малко хора ще произвежда повече продукция“. По този начин се е целяло да се освободи работна ръка за ускорената индустриализация, започнала след Втората световна война.

"Тези теоретични предвиждания на БКП обаче скоро се сблъскват с икономическите реалности", коментира д-р Иванов. Ако зърнопроизводството е било предимно механизирано, то производството на плодове, зеленчуци, месо и млечни продуктi продължава до голяма степен да се извършва на ръка. В същото време от 1960 г. населението започва да напуска селата и да се преселва в големите градове, така че на полето работят все по-малко хора, казва историкът пред AFP. 

Производството на храни за българското население се е конкурирало с производството за износ, а износът на селскостопански продукти до голяма степен е плащал за вноса на машини и технологии от Запада, обясни той. "При пълния провал на стратегията +с по-малко хора – повече продукция+ на пазара се очертава остър дефицит на +луксозни+ храни (плодове, зеленчуци, месни и млечни произведения), чието търсене значително е нараснало", добави Мартин Иванов.

Затова от средата на 1970 г. режимът започва да разрешава частни инициативи в селското стопанство, което според Иванов е "потвърждение на провала на модела на комунистическото селско стопанство".  Именно това частно производство през 1988 г. ,"успява да произведе 70% от всички български круши, 60% от всички череши, сливи и зелен боб, 50% от картофите, дините и пъпешите, 40% от лука, зелените чушки, ягодите и гроздето".

Резултатът беше, че хората отделяха повече време и усилия за работа върху собствената си земя, отколкото върху колективизираната, което показа несъстоятелността на модела. 

На 11 декември 1989 г., месец след падането на комунистическия режим, тогавашният генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов представя доклад "за състоянието на страната", в който коментира и отслабеното състояние на селскостопанския сектор в България. 

"От традиционен износител България се е превърнала в ежегоден вносител на картофи, боб, зеле, лук, фураж и други селскостопански стоки на стойност стотици милиони долари", казва Младенов.