Заблуждаващи твърдения за златния резерв на България се разпространяват онлайн


Заблуждаващи твърдения за златния резерв на България се разпространяват онлайн

Публикувано вторник 6 юни 2023 17:08

afba9c162976d7f52bd3ead057821fb5672e1a4d-ipad.jpg

Клиенти влизат в сградата на Българската народна банка в центъра на София на 9 октомври 2008 г.

(Boryana KATSAROVA / AFP)

Rossen BOSSEV / AFP България

Подвеждащите твърдения, че златните резерви на България са блокирани в частна британска банка са споделени от стотици във Facebook от началото на май 2023 г. В действителност България държи около половината от златния си резерв в централната банка на Обединеното кралство, която е държавна, и може да си го върне когато поиска. Лондон е водеща борса за злато и поддържането на резервите там се счита за изгодно от гледна точка на ликвидността и инвестиционния потенциал, заяви пред Агенция Франс-Прес (AFP) подуправителят на Българската народна банка, както и банков експерт.

"27 тона злато от златния ни резерв се съхраняват в частна английска банка. Вероятността да си го вземем обратно е минимална. Кой и защо прибра там част от златото на България? Частна банка ?", гласи Facebook публикация, споделена над 270 пъти откакто е публикувана на 6 май 2023 г.

В коментарите си потребители приемат, че публикацията е вярна. "Заложено е като гарант преди много години, България си го поиска но англичаните не искат да го върнат",  пише потребител. "Както ограбваха колониите в Африка,Южна Америка,Индия и Останалия трети свят така сега ограбват и нас", коментира друг. 

Заблуждаващите твърдения се тиражират редовно през последните години, например при дебатите в парламента относно кандидатурите за управител на Българската народна банка (БНБ) през април 2022 г. Тогава крайнодясната партия "Възраждане" се опита да повдигне въпроса защо златният резерв на страната се съхранява "в частна банка".

В действителност около половината от златния резерв на България е депозиран в Централната банка на Англия (Bank of England,ЦБА), която не е частна институция, а централната банка на Обединеното кралство. Твърдението, че България не може да се разпорежда с този актив, също е невярно. Централните банки на много държави също съхраняват част от златните си резерви в тази институция. Нека обясним.

dc95e3080dba1ef3b3d08bb2eeb0a2d94cc51b9f-ipad.jpg

Скрийншот от публикация, споделяща невярна информация. Направен на 6 юни 2023 г.

Златните резерви на България

Информацията за златните резерви на България е публична и може да бъде намерена в годишните отчети на БНБ.

"Към 31 декември 2022 г. общите златни резерви на БНБ възлизат на 1 млн. и 328 хил.
тройунции на стойност 4 413 760 хил. лева", посочва в имейл до AFP Калин Христов, подуправител на БНБ. "Българската народна банка съхранява в свои трезори на територията на Република България 513 хил. тройунции от общото количество злато, а останалата част от 800 хил. тройунции се съхранява в трезора на Централната банка на Англия (ЦБА) – Bank of England – в Лондон", допълва той. 

Тези стойности действително могат да бъдат открити в Годишния доклад на БНБ за 2022 г. (стр. 173). Ето една снимка от документа:

f886c15a43fc7e84de55e80a043b9041838e1fe8-ipad.jpg

Скрийншот от отчет на БНБ за 2022 г. Направен на 6 юни 2023 г.

Както монетарното злато, съхранявано от БНБ и оповестено като "Кюлчета злато в стандартна форма“, така и това, съхранявано в КТБ, оповестено като "Депозити в злато в стандартна форма“, са "кюлче отговарящо на един и същи стандарт – този приет за търговия на пазара на злато на едро в Лондон, Великобритания", обясни още Христов. Той допълни, че този  "стандарт е широко приет от пазарните участници на международните пазари и отговаря на условията златото да бъде отчитано като монетарно от централните банки."

Златото в кюлчета е това, което отговаря на високи стандарти за чистота и често се съхранява под формата на кюлчета, слитъци или монети

Централната банка на Англия не е частна банка

Централната банка на Англия е основана като частна банка през 1694 г., но през 1946 г. е национализирана

В уеб страницата, посветена на нейната история, банката отбелязва: "През цялата си история ние винаги сме се възприемали като публична институция, действаща в национален интерес. Въпреки че дълго време банката беше частна собственост, дейността ни се определяше от правителството и законодателството. Когато през 1946 г. Банката беше национализирана, това означаваше, че тя вече е собственост на правителството, а не на частни акционери."

Според уеб сайтът ѝ тя е и едно от най-големите златни хранилища в света, второ след Федералния резерв в Ню Йорк.

 Този кратък видеоклип на ЦБА обяснява ролята ѝ по отношение на златните депозити:

"Банката осигурява сигурно съхранение на златните резерви на Обединеното кралство (собственост на Министерството на финансите на Нейно Величество) и на други централни банки. Това подпомага финансовата стабилност, като осигурява на централните банки достъп до ликвидността на лондонския пазар на злато", се обяснява в Ръководството за пазарите на благородни метали на Лондонската асоциация на пазара на благородни метали (LBMA), стр. 53.

В ръководството се добавя: "Централна банка на Англия предлага златни сметки предимно на клиенти на централни банки и на някои търговски фирми, които улесняват пряко или косвено достъпа на централните банки до ликвидността на извънборсовия пазар на злато". 

Лондонският извънборсов пазар (OTC) е един от трите най-важни центъра за търговия със злато в света и най-големият в Европа.

Сред другите държави, които държат част от резерва си в ЦБА, са например Швеция, Австрия, Германия, Румъния.  

Христов коментира за AFP, че БНБ съхранява част от златото си в ЦБА, тъй като това "предоставя възможности това злато да бъде инвестирано на международните пазари, от което БНБ получава доход в злато, което е причина количеството злато да нараства във времето. 

"С цел да се увеличат възможностите да се получава доход, още през 2002 г. БНБ извърши операция по преместване на част от златните си резерви в ЦБА", обясни oще той.

Мартин Заимов, бивш подуправител на БНБ, заяви пред AFP в имейл от 29 май 2023 г., че едно от основните предимства за България да държи златните си резерви в Централна банка на Англия е ликвидността, която тя осигурява, позволяваща "способността да се разплащаш в случай на спешна нужда (колапс на финансовите пазари, друга форсмажорна причина) за разлика от злато у нас, което би трябвало да се транспортира до евентуален купувач със съпътстващи рискове и време.".

Освен това "управлява активно т.е. носи допълнителна доходност спрямо движението на пазарните цени на златото", допълни той.

3123a9e4f59b99aa763d7da9c1c8fffd6f096519-ipad.jpg

Кралица Елизабет II проверява златните резерви в хранилището на Английската централна банка в Лондон на 13 декември 2012 г.

Eddie MULHOLLANDPOOL

България може да прибере златото си по всяко време

В публикацията се твърди също, че "вероятността" България да си вземе златото обратно е "минимална". 

"Това твърдение не отговаря на истината", заяви Калин Христов пред AFP.

"Монетарното злато, което се съхранява в ЦБА, може да бъде върнато в трезора на БНБ по всяко време", каза той. "Такова инвестиционно решение, съгласно разпоредбите на Закона за БНБ, е от компетенциите на подуправителя, ръководещ управление „Емисионно“ на БНБ", добави той.

Съществуват многобройни примери за други държави, които са иззели златните си резерви от Централната банка на Англия. Например през 2019 г. повече от 100 тона от златните резерви бяха преместени от ЦБА в Полша.  През 2015 г. Австрия прибра 15 тона от златните си резерви от Лондон, съхранявани в ЦБА. 

"Към момента считаме, че не е необходимо да се извършва такова преместване на монетарното злато на БНБ предвид на целите, инвестиционната политика и стратегическото структуриране на активите на БНБ", допълни Калин Христов.

АFP вече е развенчавала различни твърдения относно златото, като например относно залежите на злато в България или златните резерви на България, изпратени в Съветския съюз.

Тази проверка е публикувана също от AFP Провери.

Всички права запазени. Всяко използване на съдържание на AFP на този уебсайт е предмет на условията за ползване, достъпни на https://www.afp.com/en/terms-use. С достъпа до и/или използването на каквото и да е съдържание на AFP, налично на този бсайт, вие се съгласявате да бъдете обвързани с гореспоменатите условия за ползване. Всяко използване на съдържанието на AFP е на ваша изключителна и пълна отговорност.

BROD

Последвайте ни