Всяко седмо българче съобщава за онлайн тормоз

Тревожните данни за онлайн насилието и драстичното увеличаване на сигналите за онлайн сексуална експлоатация и злоупотреба с деца, получени от Центъра за безопасен интернет през 2023 г., са част от причините за провеждането на първата Национална конференция, посветена на онлайн безопасността и дигиталните умения на децата. Форумът се организира от Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) в партньорство с Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за закрила на детето, Национална мрежа за децата, асоциация "Родители" и Центъра за безопасен интернет, и цели да насърчи диалога, споделянето на знания и опит, както и подобряването на националните усилия за безопасен интернет за децата и младите хора в България, съобщи БТА. 

Преди десет години съобщенията за материали с насилие над деца в интернет бяха по-малко от 1 милион в световен мащаб. През миналата 2022 г. броят им нарасна на 29 милиона, като материалите за предполагаема злоупотреба с деца са над 85 милиона. Пандемията от COVID-19 задълбочи проблема като „Интернет Уоч“ отбелязва 64% нарастване на сигналите за потвърдена сексуална злоупотреба с деца през 2021 г., в сравнение с предходната година.

2023 г. е рекордна и за България като за периода януари – септември 2023 г. Центърът за безопасен интернет е получил и обработил над 32,000 сигнала за незаконно и вредно съдържание, което е със 79 %  увеличение спрямо данните за същия период миналата година. Над 90 на сто от случаите са свързани със сексуална експлоатация и злоупотреба над деца.

Националното изследване на насилието над деца, поръчано от УНИЦЕФ и представено през април 2021 г., показва, че 47% от децата в България или всяко второ дете е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст. Според същото изследване, едно на всеки седем деца съобщава, че е било жертва на онлайн тормоз и преследване, особено в социалните мрежи. По данни на Евростат, само 58% от младежите на възраст 16-24 г. в България имат основни или по-добри дигитални умения, което е значително под средната стойност за ЕС от 80 на сто.  

„Решаването на тези мащабни предизвикателства изисква обединяване на усилията на цялото общество, целенасочени многосекторни усилия и инвестиции. Всяко дете в България трябва да има ефективен и качествен достъп до програми и услуги за превенция и подобряване на онлайн безопасността и дигиталните умения, както и до специализирани услуги за подкрепа на пострадалите.“, заяви Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България. 

„Цифровият преход изисква всеобхватен план за действие за осигуряване на ефективна защита и подкрепа. Процесът на изграждане на цифрови умения, подкрепен от наличието на действащо законодателство и инфраструктура ще създадат среда, в която децата и младежите да използват оптимално възможностите на цифровото десетилетие. Само с общи усилия може да постигнем по-добри резултати- за децата ни и тяхното по-сигурно бъдеще.”, коментира г-жа Мария Габриел, заместник министър-председател и министър на външните работи.

По време на конференцията бяха представени и международни стандарти и модела за подобряване на националните усилия за превенция и реакция на онлайн сексуалната експлоатация и злоупотреба над деца на Глобалния алианс WeProtect, част от който е и България. Моделът съдържа и инструмент и насоки за самооценка на националните политики и подобряване на координацията между различните участници и сектори.

„Редица ключови министерства, агенции, неправителствения сектор, частния сектор, представителите на IT индустрията и медиите са поели своите ангажименти. Това ясно показва, че обществото разбира проблемите и търси цялостен системен подход. Това, което е ноебходимо е по-добрата свързаност на отделните програми, систематизиран дългосрочен модел, който да може да привлче адекватно финансиране, интегрирани политики на национално и местно ниво, ефективно правоприлагане и повишаване на цифровите умения и качеството на цифровите услуги. “, заяви председателят на Народното събрание и патрон на конференцията г-н Росен Желязков.

По време на форума бяха представени и редица примери за успешни политики, инициативи и проекти, които целят мрежата да стане по-безопасна и да се подобрят дигиталните умения на децата. Като продължаващи предизвикателства и препоръки бяха очертани необходимостта от популяризиране и разширяване на обхвата на съществуващите програми и услуги, които да подкрепят не само децата, но и техните родители и специалистите, работещи с тях. Така например, все още липсва устойчив механизъм за финансиране на дейността на Центъра за безопасен интернет, което затруднява устойчивата му работа.

Децата и младите хора от Съвета на децата към ДАЗД, младежката мрежа „Мегафон“ към НМД и младежкият панел на Центъра за безопасен интернет, също взеха участие в дискусиите и споделиха, че за тях темите за насилието, агресията, включително кибертормоза, сприятеляването с деца с цел злоупотреба и сексуалното изнудване, са важни и актуални теми. Според младежите, по тях трябва да се говори повече включително за нуждата от информация къде може да се потърси помощ, ако дете стане жертва на насилие или сексуална експлоатация и злоупотреба онлайн.   

За да се потърси подкрепа и/или подаде сигнал за престъпление, може да се свържете с:

116 111 – Национална телефонна линия за деца

124 123 –  Консултативна линия за онлайн безопасност и Център за безопасен интернет на www.safenet.bg

Дирекция " Киберпрестъпност" в ГДБОП на report@cybercrime.bg или на 0885 525 545.

Резултатите от Националната конференция ще бъдат обобщени и изпратени на Народното събрание, отговорните министерства и агенции, за да могат да бъдат използвани в процеса на разработване и подобряване на националното законодателство и политики, включително Националната стратегия за детето (2024 – 2030 г.) и Плана за действие за 2025-2026 г. за изпълнение на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца 2023 - 2026 г.