Български учени разкриват доколко онлайн гигантите работят срещу дезинформацията

Български учени разкриват доколко онлайн гигантите работят срещу дезинформацията

Първи анализ на изпълнението на ангажиментите на Google, Meta, Microsoft, TikTok и X/Twitter по Укрепения кодекс срещу дезинформацията в България; предупреждават за опасност на Евроизборите 2024

За първи път за България се прави задълбочен анализ на доколко се спазва създадения от Европейската комисия Укрепен кодекс на поведение относно дезинформацията от страна на много големите онлайн платформи. Анализът е базиран върху данните, предоставени от самите платформи, съгласно подписаното преди година споразумение^[1]. Разработката е на екип от Института за големи данни в полза на интелигентното общество ГЕЙТ към СУ „Св. Климент Охридски“^[2] и БРОД – Българо-румънската обсерватория за дигитални медии^[3]. Институтът ГЕЙТ е координатор по проекта БРОД, финансиран от Европейската комисия, с цел развиване на регионални хъбове за изследване на дезинформацията в онлайн платформите. Тези местни центрове работят в пряка координация с Европейската обсерватория за дигитални медии EDMO^[4].

През юни 2022 г. големите онлайн компании Google, Meta, Microsoft, TikTok и Twitter (ребрандиран като X), както и фирми от рекламната индустрия и неправителствени организации подписаха Кодекса. Основната му цел беше да се даде възможност на индустрията да се саморегулира в усилията си срещу онлайн дезинформацията, след лавинообразното й нарастване след БРЕКЗИТ, разкритията, свързани с Кеймбридж Аналитика и избирането на президента Доналд Тръмп, ковид пандемията и началото на войната в Украйна.

Сегашният анализ обхваща различни анализирани от самите компании периоди, но общото е, че всички тези доклади са за миналата година.

Три са основните стълба в самия Кодекс – 1) Рекламата – включително политическата; 2) Целостта на услугите; и 3) Предоставянето на повече възможности на потребителите, изследователите и проверителите на факти. В тази последователност те са анализирани, като авторите са създали собствена методология, свързана с оценката на предоставената от големите платформи информация. Изработена е тристепенна скала за оценка, при която възможностите са положителна, отрицателна и средна, а отделно има и оценка за липса на информация. Последната възможност е важна, защото много от компаниите (например X/Twitter) всъщност не предоставят данни. Използвани са още и елементи от методологията на Kantar Public and Visionary Analytics^[5]. Тази методология оценява дейностите на платформите според тяхното съответствие, яснота, уместност, полезност и възможност за проверка.

Обобщените резултати показват, че отговорите, свързани със стълба Реклама и политическа реклама – не отговарят на изискванията на Кодекса и това е областта, където платформите са декларирали, че въпросите към тях са най-неподходящи.

При изпълнението по втория стълб – Цялост на услугите – се наблюдават по-подробни обяснения, особено от страна на Google. Въпреки това не е предоставена проверима информация, посочват изследователите. И ако Microsoft, Tik Tok и X/Тwitter смятат, че повечето от мерките са неприложими, Meta предлага отговори за всичките мерки по този стълб, допълват те.

В направлението за Предоставяне на възможност на потребителите, изследователите и проверителите на факти, платформите не успяват да предоставят необходимите данни, пишат от ГЕЙТ. Предоставени са повече данни, но те не са релевантни към темите – например не е ясно как се отнасят към Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България и сайта factcheck.bg, който засега, заедно с българската част на АФП провери, са единствените проверители на данни, одобрени от мрежата IFCN^[6]. Както е известно, България също е част от мрежата за проверители на данни на Агенция Франс Прес, а Българската национална телевизия и Българското национално радио правят сериозни усилия в тази посока. В проучването се казва, че ключов недостатък е силно ограничения безплатен достъп до данни за изследователите и се цитира решението на X/Twitter да вдигне таксите за използването на данни за изследвания.

„Ако не бъдат предприети спешни регулаторни действия съгласно Законодателния акт за цифровите услуги (DSA), няма да е възможно представително широкомащабно изследване на разпространението и въздействието на дезинформацията по време на предстоящите европейски избори“, предупреждават учените.

Те настояват големи онлайн платформи като X/Twitter, които се отказаха от изпълнение на Кодекса, да понасят последствия, за да се обезсърчат подобни действия при останалите.

Говорейки за нужда от хармонизацията и еталон за данните, анализаторите дават и още една ключова препоръка – Европейската комисия да създаде обща широкомащабна инфраструктура за обработка на данни на територията на целия съюз, както и механизъм, при който изследователите да споделят своя опит. Учените отбелязват, че това е особено важно за държавите-членки на ЕС с по-малки езикови и финансови ресурси като например България, Румъния, Словакия.

Изследването препоръчва над десет стъпки, които биха могли да бъдат предприети спешно от Европейската комисия, от една страна, и много големите онлайн платформи от друга, за да се подобри прозрачността и качеството на предоставяните от корпорациите отчети.

Учените подчертават, че като цяло се нуждаят от по-подробни данни, както и от изясняване на методиката, по която са събирани и анализирани данните от самите онлайн платформи. Като цяло, в отговорите на компаниите липсва нужната яснота и дълбочина и се пораждат съмнения относно проверимостта на информацията. Често се твърди, че някакви мерки тепърва ще бъдат предприети и още не са предоставени данни. Изследователите правят и редица технологични препоръки, които да улеснят обработката на данните.

Документът на българските учени се появява успоредно с доклада на Европейската комисия, свързан с прилагането на рамка за управление на риска по отношение руските дезинформационни кампании със Законодателния акт за цифровите услуги^[7], заедно с доклада за консултациите във връзка със Законодателния акт за цифровите услуги^[8],, както и с доклада за оценката на становищата на платформите по Кодекса, изготвен от Ирландската и Германската обсерватория за дигитални медии^[9], които работят заедно с EDMO.

Проектът, по който е създаден докладът, е финансиран от Европейския съюз под номер на договор: 101083730.

Линк към обобщението на български

[1] https://disinfocode.eu/reports-archive/?years=2023

[2] https://gate-ai.eu/bg/homepage/

[3] https://brodhub.eu/en/

[4] https://edmo.eu/

[5] https://www.visionary.lt/spotlight/va-kicks-off-a-study-on-the-code-of-practice-on-disinformation/

[6] https://www.poynter.org/ifcn/

[7] https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/c1d645d0-42f5-11ee-a8b8-01aa75ed71a1/language-de

[8] https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/library/digital-services-act-summary-report-public-consultation-dsa-transparency-database

[9] https://edmohub.ie/index.php/major-platforms-disinformation-fight-under-scrutiny-in-new-cop-monitor-report/